•••
"-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩.
𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚."
This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...
Стаята бе изпълнена с плашеща тишина. Светлината отвън играеше по стените. Нито звук не се издаваше. Дори дишането ми не се чуваше. Мислите ми бяха разпиляни. Нещо не се връзваше, но какво ли...
-Не мога повече така!-извиках се аз-Трябва да сваля тази рокля.
Станах от леглото си, свалих роклята, изтрих грима си и влезнах в банята да си взема душ.
Не мина много време и вече бях готова.
-Ах, вече се чувствам като човек.
Изсуших косата си и разгледах гардероба си за дрехи.
-Дрехи? А защо не остана с халата си? Да, така ще направя!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Прибрах роклята си в гардероба и тъкмо щях да изляза на терасата, когато чух почукване на вратата. Отворих и видях Джънгкук.
-Хей, може ли да вляза?-попита той.
-Да, разбира се.
-Исках да поговорим.
-За какво?
-За Джимин.
-Случило ли се е нещо?
-Не, но не си ли забелязала как се държи? Някак си... меко.
-Може да е моментно.
-Не знам, никога не се е държал така.
-Сигурно съм прекалено красива за него и най-накрая се е размекнал.-засмях се иронично аз.
Джънгкук придружи смеха ми с усмивка. Внезапно чухме гласове из коридора.
-Върни го тук!
-Вземи си го! О, почакай и тя да го види...
-Ах ти подлец такъв! Ела ми!
Преди да кажа нещо, Техюнг влезе в стаята ми, а Джимин го гонеше.
