"Самоконтрол"

》2《

Любопитството в мен ме изгаряше жива. Исках да знам какво е намислил този човек. Не се сдържах. Допих кафето си, оставих чашата на масата и тръгнах след него. Скрих се зад ъгъла на отсрещната уличка и чух три гласа.

-Е, Джаксън, ще те питам за последен път. Къде са парите, които ми дължиш?-попита първият глас.

-Още не съм взел чека.-отвърна вторият глас-Обещавам, ще гиㅡ

-Възвърна? Кога? След изтичането на месеца? Не мисля така.

-Почакай!-чу се третият глас-Ще говоря с шефа ни и ще ти върнем парите, кълна се!

-Оценявам го, Марк, но това не е твоята криза.

Ужасно исках да погледна какво се случва и кои са мъжете. Нека помислим...
Клекнах и бавно надникнах иззад ъгъла на тясната уличка. Старите скъсани кашони и контейнерът ме криха идеално. Поне така си мислех.

-Не ми оставяш избор, Джаксън.-каза мъжът, в когото се блъснах днес.

Жалко, че все още не мога да видя хубаво лицето му. Той хвана мъжът с името Джаксън за ризата и опря пистолет в корема му.
Преди да се усетя, чух изстрел. Запуших устата си от страх и дочух мъжа да казва:

-Нека това ти е за урок. Давам ти 7 дни да ми върнеш парите или аз ще си ги взема лично плюс живота ти. Часовникът тик-така от този момент. А колкото до теб...

Мъжът се обърна към Марк. Той насочи пистолета си към към него.

-Кажи на шефа ти една дума и животът на Джаксън няма да е единственият отнет.

Не е истина. Трябваше да кажа на някого от кафенето.
Докато се усетя, нечия ръка да ме дърпа, запушвайки устата ми.

-Я, какво си имаме тук? Момичето, оставило автографа си по мен. Сега на шпионка ли си играеш?

Не мога да повярвам. Мъжът не бе кой да е. Бе самият Парк Джимин. Най-издирваният мафиот в цяла Корея, наричан още "принцът на мафията".
Вече бях изплашена до смърт. Този път щеше да ме нарани. Затворих очите си от страх, когато...
Той ме пусна.

-Не продумвай нищо на никого. Разбра ли, Т/И?

Поклатих главата си за съгласие, а Джимин си тръгна. Погледнах към Марк и Джаксън. На стената, където бе опрян Джаксън, имаше следа от куршум. Явно Джимин не е планирал да се цапа повече.
Погледнах ги за последен път и се запътих към кафенето. Един въпрос се въртеше в главата ми-как Джимин знаеше името ми?