"Самоконтрол"

》17《

-Качвай се.-каза Джимин, отваряйки ми вратата.

Качих се в колата и веднага се зачудих дали да го питам. Той влезе и въздъхна тежко. Хайде, Т/И, смело....

-Джимин?-погледнах го аз.

-Да?

-Какво се е случило с родителите ти?

-Дълга история.

-Можеш да ми споделиш.

След думите ми, Джимин се омълча. Той гледаше другата страна. Вероятно бе ядосан, че го попитах.

-Ако не ти се говори,-казах аз-ще те разбера.

-Баща ми работеше за мафията.-промълви той-От както се помня, той все отсъстваше. Когато се роди брат ми, той така и не се появи. Беше зает с "церемонията си" да го правят шеф. Майка ми свикна с мисълта, че ще гледа мен и брат ми сама.
Когато станах на 16, баща ми ме научи на всичко, което знам днес. Той искаше да бъда като него и да изградя империя. Запознах се с Намджун и момчетата и те ме приеха като един от тях. Когато майка ми разбра, че баща ми завлича и мен, тя поиска развод. На баща ми не му пукаше за нищо. Живях при него, докато не навърших пълнолетие и с момчетата си взехме това имение. Колко спестявахме за него...-засмя се Джимин.

-А брат ти?-попитах аз.

-Той остана при майка ми. Направих го мой сътружник и дясна ръка. Майка ми не знае за това.

-А ще й кажеш ли?

-Ако искам да се отрече от мен, да.

-Тя има право да знае.

-Ще оставя това на Джихюн.

-Още нещо...

-Питай, коте.

-Какво мисли майка ти за теб?

След думите ми, Джимин ме погледна и се усмихна леко.

-Иска само да се пазя.

Когато изрече това, аз също се усмихнах.

-Чакай малко...-изрекох аз-Коте ли ме нарече преди малко?!

Джимин придружи думите ми със смях.

-Любопитството ти е като на новородено коте.

-Това обида ли беше?-попитах аз.

-Не. Сладко е.

-Наистина?

Джимин не изрече нищо, а само кимна с главата си.

-Ами... благодаря.-усмихнах се аз-Ще тръгваме ли?

-Ако си приключила с въпросите.

-Потегляй.

-Това не беше мило.

-Знам.

-...Какво каза?

Тонът, с който Джимин изрече думите си, леко ме разтрепери.

-Казах, че знам.-изрекох леко плахо.

-Пак помисли...

Той сложи ръката си на крака ми и леко повдигна роклята ми. Устните му бяха на сантиметър от врата ми. Внезапно, той прошепна нещо в ухото ми.

-Тук аз командвам. Дръж се по-мило с мен, коте или ще стане белята. Разбра ли?

-Разбрах.

Той леко целуна врата ми и повдигна още малко роклята ми. Хванах ръката му с надеждата да спре.

-Някой да не се възбуди?-прошепна той.

-Спри.-казах аз-В кола сме.

-Какво ти казах преди малко?

Ръката му премина плавно под роклята ми и...
...
Спря?

-Много добре.-каза Джимин и се отдели от мен с подла усмивка-Ще продължим този спор съвсем скоро.