"Самоконтрол"

》25《

|???|

-Т/И, не мърдай...

-Защо?

...

-За какво ти е пистолета...? Пусни го. Недей... Не!

Събудих се рязко с писък.

-Какъв кошмар...-казах си аз.

Не след дълго, вече на вратата ми се почукваше. Толкова шумна ли бях?

-Т/И? Добре ли си? Отвори!-чуха се гласове.

Отворих и на вратата бяха Техюнг, Джънгкук и Джимин.

-Добре ли си? Какво стана?-попита ме Джънгкук.

-Да, добре съм...-отвърнах аз-Просто сънувах кошмар...

-Това ли било?!-отвърна Джимин.

-Jimin-hyung, малко респект, моля. Дамата ти е уплашена. Кой знае какво е сънувала.-каза Джънгкук, след което ме прегърна.

-Благодаря, Kookie-oppa, но не беше кой знае какво.

-Може да ни разкажеш, ако ти се говори.

-Ами...

-Хайде~-каза Техюнг-Искам да чуя!

-Джимин?-погледнах го аз.

-Добре... Разказвай.-каза недоволно той.

Седнах на леглото, заобиколена от трите момчета и продумах:

-Намирах се в нещо като гараж. Тичах наоколо и търсех изход навън, но всички врати ме водеха в кръг. После видях Джимин. Той каза:

-Т/И, не мърдай...

Попитах го:

-Защо?

Но не получих отговор. Той просто си стоеше там, за това стоях неподвижно. После той се приближи към мен и извади пистолет, насочен към мен.

-За какво ти е пистолета?

Попитах аз, но без отговор. Той идваше все по-близо и по-близо...

-Пусни го.

Говорех аз, но той сякаш не ме чуваше... Накрая той го опря в мен.

-Недей...

Говорех аз с надеждата да ме чуе. После той ми прошепна нещо, след което...

-Не!

...ме застреля.

-Това беше...-изреках финалните си думи.

-Звучи ми така, все едно е изплашена от Джимин.-каза Техюнг, поглеждайки към него. За жалост, не бе хумор.

-Какво ти прошепна той?-попита Джънгкук.

-Не знам... Не си спомням...

Техюнг и Джънгкук започнаха да обсъждат думите ми. Аз погледнах Джимин. Той стоеше там. Сериозен. Все едно нищо не е станало. Погледът му отново ме пълнеше с лек страх.

-Ти какво мислиш, Джимин?-попита Техюнг.

-Мисля,-започна той-че Т/И има нужда от спокойствие. Една разходка, например, за да се успокои.

-Супер идея! Може да дойде с мен и Йонтан в парка. Съгласна ли си, Т/И?

-Да.-усмихнах се аз.

-След 15 минути устройва ли те?

-Разбира се.

-Добре. Ще дойда до стаята ти после. Приготви се и не бързай.

-Хайде и ние да излизаме.-каза Джънгкук.

Момчетата излязоха от стаята ми.

-Да се залавяме за работа.-казах аз си аз, отваряйки гардероба ми.

Да видим какво да облека...

|16:00|

Чу се почукване на вратата.

-Това сигурно е Техюнг.-казах си аз и отворих вратата.

-Готова?-попита той.

-Готова!

Аз и Техюнг стигнахме до най-близкия кучешки парк. Мога да кажа, че изглеждаше спокойно.

-Хайде, Тан-тан,-каза Техюнг-тичкай при приятелите си.

Той пусна Йонтан и седна на най-близката до него пейка, след което и аз. Тъкмо щях да кажа нещо, когато се случи това...

-Т/И, това ти ли си?