•••
"-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩.
𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚."
This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...
Отворих очите. Главата ме болеше много. Какво се случи? Защо не си спомням нищо? И къде по дяволите се намирам?! Реших да огледам наоколо. Стаята, в която се намирах, не ми бе позната.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Това не бе моята стая, нито на Лиа... нито дори вилата... Къде съм? И къде е телефонът ми? Трябваше да изляза от тук. Затичах се към вратата. За моя изненада, тя бе заключена. Опитах се да потърся ключ наоколо, но не намерих. Паниката ме обзе.
-Ехо? Има ли някого? Пуснете ме! Моля Ви!-виках аз, но безуспешно.
Единственото, което можех да правя, бе да чакам. Не след дълго, дочух някого да отключва стаята. Надявах се да бъде Лиа, но уви...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Добро утро, Т/И.
Не е възможно... Джимин?
-Надявам се си спала добре в новата си стая.-каза той, заключвайки вратата.
Не посмях да кажа и думичка. Вместо това, отстъпих крачка назад.
-Не се плаши, няма да те нараня-подсмихна се той-освен ако не се дърпаш от мен.
Погледнах го изплашено в очите. Все още не смеех да проговоря.
-Смяташ да мълчиш ли?Виж... не ти мисля злото, но имам предложение за теб.
След тези негови думи, той остави ключа на едно от шкафчетата и се приближи към мен.
