"Самоконтрол"

》15《

Обядът с момчетата мина добре. Всички искаха да ме опознаят.
Внезапно, Джимин стана и се обърна към мен.

-Скъпа, време е да тръгваме.

-Сега ли?-погледнах го аз.

-Да, трябва да ти намерим рокля за утре и още кой знае колко работи. Стаята ти няма да стои празна.

-В този вид ли да изляза?

-Освен ако не искаш да облечеш мои дрехи.-засмя се Джимин.

Аз и останалите момчета го погледнахме предизвикателно.

-Момент...-каза той-Няма да носи мои дрехи.

-Тогава ще й дам от мойте.-засмя се Техюнг.

Джимин веднага извади този сериозен поглед. Сякаш ревнуваше от него Невъзможно, нали?

-Добре де...-въздъхна Джимин-Иди си избери нещо от моя гардероб и дай на Хосок да изпере дрехите ти.

-Защо аз?-провика се Хосок.

-Защото аз поемах прекалено дълго време!-каза Джин-Крайно време е да ме отмените.

-Хубаво де. Т/И, остави дрехите си в стаята ти. Ще ги взема по-късно.

-Тичай да се преоблечеш.-каза Джимин-Нямаме цял ден.

Не изчаках и секунда и се затичах към стаята му.
Гардеробът му бе огромен, а дрехите в него-поне стотина!
Не след дълго избрах тоалета си.

Дрехите по мен се усещаха като чували.
Нямах време за губене. Оставих стария си тоалет в стаята ми и слязох при Джимин. Реакцията му бе... ами... вие преценете:

-Т/И, какво по дяволште...?-възкликна той.

-Каза да си избера нещо, но не каза какво.-прекъснах го аз-А и нали бързахме? Защо сме още тук?

-Ще ме умориш... Качвай се в колата.

-Казано-сторено!