"Самоконтрол"

》33《

|???|

-Къде съм...?

Събудих се в непознато за мен място. Беше особено широко. Всичко бе тъмно и пусто. Огледах се наоколо. В помещението нямаше нищо освен кашони и една маса в другия край. Ръцете и краката ми бяха вързани за стола, на който седях. Какъв късмет
Вратата се отвори и тъмна фигура влезе при мен.

-Здравей, Т/И!-каза човекът.

Гласът принадлежеше на мъж. Не можах да видя хубаво лицето му.

-Кой е там?-попитах аз.

-Предполагам си чувала името ми...-започна да говори сянката-Все пак аз бях този, който ти писа. Напразно си тормозела полицията онзи ден. Но едно ще ти призная, трудно може човек да те намери. Аз съм мъжът с името Джонсън Портей.

Не е възможно...

-Бързо загряваш, госпожице. Разбирам защо Джимин е избрал теб. Различна си.-каза той, повдигайки брадичката ми.

Измъкнах се от хватката му.

-Какво искаш от мен?-попитах изплашено.

-Искам да ми сътрудничиш като ми издадеш какво кроят момчетата от резиденция Bangtan.

-И да знаех, нямаше да ти кажа.

-Ще играем твърдо, а? Нямам против.

Джонсън сложи едната си ръка на облегалката на стола, а другата-до крака ми.

-Питам пак: какво кроят?

-Не знам, кълна се!

-Не искам да го играем грубо. Само ми кажи всичко и те пускам.

-Не ти вярвам и не знам нищо за плановете им.