"Самоконтрол"

》42《

Вечерята с Джимин минаваше леко и бавно. Мислите ми бяха отново съсредоточени в думите му.

"-Стори ми се позната."

Позната, а? От къде ли...

-Всичко наред ли е?-дочух гласа на Джимин.

-Да... Пак се замислих.

-За какво?

-Няма значение.

-Сигурна ли си?

-Да.

Естествено, Джимин не ми повярва. Личеше си. Явно не искаше да повдига темата.
Огледах се наоколо. Лиа явно си бе тръгнала.

-Т/И.-каза Джимин.

-Да?

-Не се обръщай.

-...Защо?

-Имаме си компания.

-Кой?

-Не ти трябва да знаеш. Когато ти кажа, идваш с мен.

Не прозвуча добре. Нямах особен избор, освен да се доверя на Джимин. До сега не ме е лъгал.

-Сега.

Джимин хвана ръката ми и ме поведе към задния изход. Но преди всичко, най-важното-скрихме се в килера.
...
Не, няма да правим... нещото...
Идеята беше да изчакаме да ни подминат и да се измъкнем незабележими.

-Можеш ли да караш?-попита Джимин.

-Така мисля... Защо?

-Защото ще ти се наложи. Ето ти ключовете.

-Трябва да си изключително луд, че да ми се довериш.

-Луд-нелуд, нямам избор.

-Това какво трябваше да означава?

-Че ти ще караш. Другото ще се обяснява по-късно.

Как ме секна...
Заобиколихме ресторанта и се качихме в колата. Ето на, аз на шофьорското място в колата на Джимин. Господи, бъди ми на помощ...

-Започни да караш внимателно. Следи ограниченията и не пускай мигачи. Ясно?

-Ясно...

-И не се плаши. Само бъди готова да забързаш скоростта.

Джимин извади от жапката пистолет. Сега вече ще е сериозно.
Запалих колата и потеглих внимателно. До тук добре, Т/И. Бъди спокойна.