От страх не знаех какво да кажа.
???: 'На мълчанка ли ще играем?'
Изкашлях се и преправих гласа си.
Т/И: Извинете, исках да попитам как е водопроводът Ви?
???: 'Моля?'
Моментално затворих телефона. Лиа ме погледна накриво.
-Това пък какво беше?-попита ме тя.
-Паникьосах се, okay?
-Кой беше?
-Мин-сънг...
-Заради него ли се паникьоса? О, Боже, Т/И...
-Знам, знам...
-Как така улучи номера му?
-От къде да сме сигурни, че е неговият? Може да е на негов познат.
-Уф... Сега ще те науча как се прави. Подай ми телефона.
Дадох телефона на Лиа, която изглеждаше повече от сериозна.
-Знаеш ли какво?-каза тя.
-Какво?-попитах аз.
-Помниш ли онзи сайт със забранени номера?
-Да... Какво за него?
-Познай.-Лиа придружи думите си с подла усмивка.
-О, не ми казвай, чеㅡ
-Точно! Ще ти намеря номер от тук! Бързо, приготви клавиатурата си. И не забравяй да скриеш номера си.
Грабнах телефона си бързо.
Умирах от страх. Ами ако вземе телефона на някое ченге? Или сериен убиец? О, не... Моля те да е на някой обикновен човек...-Аха! Ето го!-извика се Лиа-Нека започнем от първия.
Мина известно време и с Лиа минахме почти целия списък. Номерата се оказаха на компании като Coca Cola, Mc Donald's, някои радиостанции, мобилни оператори, че дори "призрачни номера". Предполага се, че сме натрупали сметка. Не беше толкова зле, докато не дойде онзи момент...
-Т/И, последният номер е за теб. Закрии шоуто!
Лиа ми подаде телефона си. Под последния номер пишеше:
Последната позиция е най-опасната от списъка. Не звънете в никакъв случай!
Какво? На учителката ми по математика ли ще звъним? Не можеше да е толкова зле, щом е в списъка, нали? Нека видим...
Набрах номера и пуснах на високоговорител.
YOU ARE READING
"Самоконтрол"
Fanfiction••• "-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩. 𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚." This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...