"Самоконтрол"

》24《

Затворих се в стаята си и размишлявах над това, което се случи.

-Какво му стана?-мърморех си сама-Толкова ли не можа да импровизира една целувка! Трудно ли е, или егото му е до тавана.

Внезапно, дочух почукване на вратата си. Беше Джънгкук.

-Т/И, какво стана?-попита ме той.

-Егото надви всички ни, това стана!

-Не се ядосвай.

-Не се ядосвай? Че какво съм направила, че да се ядосвам? Не е като аз да съм му казала да ме целуне!

-Т/И...

-Не, че не можа да импровизира една бърза целувка или да каже, че не се чувства добре или нещо подобно...

-Ти май го харесваш.

-Аз? В никакъв случай!

-Харесваш го!

-Не!

-Дали...?

-Да! Не... Не знам...

-Харесваш го.

Седнах на леглото си от яд. Естествено, че не го харесвам! Какво си мисли?!
След известно време, второ почукване дойде из невиделица.

-Т/И, вътре ли си?

Естествено, че е той...

-Какво искаш?-попитах аз.

-Да поговорим.-каза Джимин-...На саме, Джънгкук.

-Ще бъда в стаята си. Ако ти потрябвам, ела.-отвърна Джънгкук, потупвайки ме леко по рамото.

Започва се...

-Слушам те, Джимин.

-Относно това, което стана по-рано.

-Надявам се цигарата те успокои.

-Казала си на Джънгкук за "връзката ни", нали?

-От къде знаеш?

-Казах ти, скъпа, няма нещо, което да не знам за хората.

-...

-Вярно е, нали?

-...Да.

-Нали те предупредих да не казваш нищо на никого.

-А другите момчета знаят ли за "връзката ни", както ти я нарече?

-Това е друга тема.

-Същото нещо е! Казваш ми да не правя едно нещо, а ти го правиш! Мълчах ли си за връзката? Мълчах си! А ти какво направи? "Не целувам никого"!

-Т/И, млъкни.

-И защо, господин мафиот? Егото Ви е прекалено високо за спорове?

-Край, до тук беше границата!

Преди да се усетя, Джимин ме бе бутнал на леглото, хващайки здраво ръцете ми.

-Още ли мислиш да спориш?-попита сериозно той.

-Не...

-А, вече ни е страх? Много добре.

Той се наведе към врата ми и започна бавно да го целува. Този път нямаше как да избягам.

-Последно предупреждение, преди да стане страшно.-прошепна той и стана от мен.

Джимин излезе от стаята ми, оставяйки ме в пълно колебание.

-Преди да стане страшно... Или още един месец тук...

|???|

-Т/И, не мърдай...

-Защо?

...

-За какво ти е пистолета...? Пусни го. Недей... Не!