"Самоконтрол"

》36《

Престоят ми с момчетата не бе толкова лош. Приеха да съм част от тяхната група.
Срещнах се с най-големия си страх-Джонсън Портей. Мъжът, който ме следи от самото начало.
Три преуспели групи на мафията работят за нас, но нито една от тях не знае какви са задните мисли на другата. От мен зависи да премахна бариерите и да създам мир.
Последните няколко дни бяха тежки. Особено за Джимин. Забелязвам промени в поведението му. Напоследък се държи доста загрижено към мен.
Но едно нещо не подозирах-животът ми се промени точно този ден и не бе по-лесен. Защо ли? Нека ви разкажа...
След обяда с момчетата се качих в стаята си. Бях в настроение да изляза навън и знаех точно с кого. Разбира се, ако е навит.
Погледнах се в огледалото, оправих косата си, преметнах хубаво халата си и отидох до стаята на Джимин.

-"Смело, Т/И..."-помислих си аз.

Поех дълбоко въздух и почуках на вратата. Уви, нямаше отговор от другата страна.
Почуках втори път. Повторно вълчание.

-Джимин? Вътре ли си?

Нямаше отговор.

-"Странно. Видях, че се качи в стаята си с мен, Кук и Техюнг."

Реших да не пробвам трети път. Имах лошо усещане за това, но ще се доверя на Джимин. Сигурна съм, че има добро обяснение.

-Може би Джънгкук и Техюнг ще са навити.

Отидох до стаята на Джънгкук и почуках на вратата. Нямаше и секунда и той вече отвори.

-Хей, Т/И! Какво те води насам?

-Здравей, Kookie-oppa! Свободен ли си?

-Да, защо?

-Ами, би ли искал да се разходим след малко? Аз, ти и Техюнг. Разбира се, ако се съгласи.

-Разбира се! Само ме викни, когато си готова.

-О, благодаря ти!

-Няма за какво.

-До после~

Аз и Джънгкук разменихме по една усмивка, след което той внимателно затвори вратата.
Един долу, остана последния.
Отидох до вратата на Техюнг и почуках.

-Секунда!-провика се той.

Зад вратата се чуваха странни звуци.

-Върни го, хайде. Не, не на там! Йонтан, не. Стой мирен...

Всичко наред ли бе вътре?
Не след дълго, вратата се отвори.