-Еха,-казах си аз-момчетата изглеждат наистина добре.
Впечатлена съм. Имам предвид, погледнете ги внимателно.
Нека започнем от Техюнг.
Това лудо създание изглежда толкова сериозно. Сякаш малко дете е пораснало пред очите ти. Дори погледът му не прогнозира бели. Зашеметяващо, Техюнг.
Ами ти, Джънгкук?
Каква кротка душа. Сякаш няма търпение за нещо, но и в същото време крие тази емоция. Сладур такъв.
Ами Сеокджин?
Планирал е тази вечеря с толкова търпение и любов. Ще е грубо да не го похваля. Браво, Джин.
А къде е...ето го! Намджун...
YOU ARE READING
"Самоконтрол"
Fanfiction••• "-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩. 𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚." This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...