Някой извика името ми. Обърнах се и към мен се бе запътил Джимин. Естествено...
-Какво има?-попитах го аз.
-Нещата ти са пренесени. Можеш вече да се преоблечеш. Ще се срещнем с баща ми за бързо. Облечи нещо синьо.
-Добре.-казах аз, усмихвайки се.
Тъкмо щях да тръгна към стаята си, когато осъзнах нещо. Още бях с дрехите на Джимин.
-Какво да правя с тези дрехи?-погледнах го аз.
-Вече са твои.-каза той.
-Сигурен ли си?
-Защо да не съм?-каза убедително той, без следа от усмивка.
-Добре...-отвърнах с лек страх в тона си.
Запътих се към стаята ми и започнах да търся своята рокля и не след дълго я намерих. Преоблякох се и слезнах при Джимин.
-Добре изглеждате, господин Парк.-казах аз.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Той се обърна и ме погледна със самодоволна усмивка.
-Какво да кажа за теб, скъпа.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Виждах как погледът му играеше. Джимин ме огледа от главата до петите, след което се приближи към мен. Той сложи ръка ниско на гърба ми и каза:
YOU ARE READING
"Самоконтрол"
Fanfiction••• "-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩. 𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚." This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...
