Лиа бе толкова развълнувана да ме разведе из вилата, че не ме остави да си поема дъх. До колкото разбрах, горният етаж е с две спални и две бани-по една за момчетата и момичетата. На долния етаж бе стаята на родителите й, банята им, кухнята и отделна стая за хранене, а в задната градина имаше огромен басейн.
-Ела да видиш стаята ни!-каза Лиа, дърпайки ме за ръката.
Когато отвори вратата, щях да си глътна дъвката (ако имах такава).
-Да, леглата са еднакви, но реши от коя страна ще спиш.
-Взимам прозореца!-казах аз и скочих върху леглото.
-"Това е рай..."-мислех си аз.
-Не бързай толкова.-каза Лиа-Ще пробваме басейна.
-Сега?
-Да, сега. Кой знае, може твоят човек да те види.
-Кой?
Лиа ме погледна с "онзи поглед".
-Не...-казах аз и се засмях нервно-Няма начин.
-Дали?
С Лиа облякохме банските си и се спогледахме.
-Готова ли си?-попита тя
-Готова съм.-казах й аз.
-Да тръгваме тогава!
Сигурно се чудите какви бяха банскине ни? Ето ги и тях:
С Лиа плувахме известно време, когато изведнъж...
-Т/И, защо не си направиш акаунт в Instagram?-попита ме тя.
-Аз? В никакъв случай!
-Хайде де~ Далеч си от класа, едва ли ще те видят.
-Не, благодаря...
Да, аз бях онова момиче, което не бе имало нито една социална мрежа. Скучно, а?
-Не приемам откази!-каза Лиа и продължи-Ще си направиш, чу ли?
-Добре де...-въздъхнах аз.
-Така, като за начало, нека видим какви снимки съм ти правила...
Да, Лиа много се упражняваше за фотографка, а аз и бях опитното зайче.
-Какво ще кажеш за тази:
-Хей, тук не търсех лиㅡ
-Поредния урок по история? Да.
-Да... тук исках да разбера и дали наистина има комикси с "Костенурките нинджа" при историите за Клеопатра.
-И библиотекарката ни изгони, защото сме смесвали Шекспир с Клеопатра.
Двете с Лиа се засмяхме.
-Снимах те и за Соу-бин.-каза тя.
-И аз щях да те убия.-отвърнах аз.
-Не ме вини, снимката се получи супер.
-И аз така мисля.
-Правим ли го?
-Правим го!
Не след дълго, аз и Лиа вече успешно направихме моя акаунт. Е, Т/И, добре дошла в света на социалните... Късмет!
YOU ARE READING
"Самоконтрол"
Fanfiction••• "-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩. 𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚." This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...