》43《

171 10 2
                                    

Warning: Може да съдържа 18+ материал.

~zlati011

Не след дълго, стигнахме имението. Паркирах колата и се запътихме към входната врата.
В главата ми бяха само шумовете от изстрели и звука от резките завои. Можеше да се каже, че бях все още изплашена.
Когато влязохме, на вратата ни чакаха Джин и Намджун.

-Къде бяхте? Минава 10!-каза Джин.

-Малко ни преследваха.-отвърна Джимин.

-Кой беше?

-Знаеш...

-Пак ли те? Този път какво искат?

-Не знам.

-Кои са те?-попитах аз.

-Не си й казал, нали?-обади се Намджун.

-Не мисля, че ще се наложи да знае. Може да се изложи на опасност.-отвърна Джимин-А и ще уредя бързо нещата.

-Да се надяваме. Поне не сте ранени.-каза Сокджин.

Можете да си представите погледа ми в този момент-объркан и любопитен. Естествено, нямаше да получа отговор на въпросите си.

-Т/И, ще останеш ли в стаята ми тази вечер?-попита Джимин.

-Разбира се.

Джимин хвана ръката ми и ме заведе към стаята му.

|22:31|

-Май имаш нужда от душ.-казах аз.

-Ще ме придружиш ли?-попита Джимин.

-Имам ли избор?

-Никакъв.

-Добре, кралю на стаята. Водете ме.

Джимин се засмя и ме поведе към банята.
Още от вратата, Джимин започна да ме целува. Изглежда чакаше този момент. Ръцете ми шареха по тялото му. Стъпка по стъпка, събличах дрхите му. Той пусна душа и ме придърпа към себе си. Не можах да направя нищо, освен да се изкикотя.

-Всичко наред ли е?-попита ме той.

-Повече от наред.-подхилквах се аз.

-Държиш се като пияна.

-Леко с езика, момко!

Джимин се засмя.

-Моме, забравяш, че си все още с дрехи, нали?

-По дяволите!

"Самоконтрол"Where stories live. Discover now