"Самоконтрол"

》22《

-Ще се справиш ли?-попита ме Джимин.

-Надявам се...

-Помни, само преговаряш и нищо повече, ясно?

-Ясно.

-Ако имаш въпроси, обади ми се.

След като изрече думите си, Джимин ме целуна по врата. Взех нещата си и отидох при момичетата. Започва се...

-Blackpink?-попитах аз.

-Да.-каза русокото момиче-А ти си?

-Парк Т/И-приятелката на Джимин.

-Парк Джимин? Принцът на мафията, член на семейство Bangtan?

-Точно той.

-Значи ти си тук за сделката?

-Права си.

-Ето какво предлагаме ние... Джени?

Джени бе кафявокосото момиче от ляво. Тя застана рамо до рамо с русокоската..

-Госпожице Парк,-каза тя-ние предлагаме следното нещо:
Работа в екип със семейство Bangtan срещу Got7 с 50% печалба.

-А оборудвания?-попитах аз.

-Не. Имаме всичко нужно, освен съдружници.

-Каква сума искате?

-100 500₩.

След думите на Джени, усетих вибрация от телефона си.

-Изминете ме.-изрекох аз.

Сега пък какво...

Jimin

-Хм, 100 500₩? Висока летва за жена.

Как чу всичко?-

-Ще ти обясня после.

Какво предлагаш?-

-Приеми без да им казваш за сделката с Got7.

-Скъпи дами,-изрекох аз-имаме сделка.

-Чудесно!-каза русокосото момиче, подавайки ми визитна картичка-Номерата и на четирите ни са тук. Свържете се с нас, ако се нуждаете от нещо. Ще си вземем парите утре.

-Дадено.

След думите ми, момичетата си тръгнаха, а аз отидох при Джимин.

-Добре се справи.-каза той.

-Уморена съм, може ли да си ходим?

-Още мислиш за Соу-бин, нали?

Вместо отговор, дадох само тишина.

-Ясно...-каза Джимин-Ще го забравиш.

-Едва ли.

-Послушай ме. Сега си моя.

Думите на Джимин ме накараха да се усмихна. Не бе редно да се чувствам така покрай него, но не винаги контролирам емоциите си.

-Не само това ме притеснява.

-А какво друго?

-Момичетата искат да работят с нас срещу Got7, а ние ще подпишем договор с тях. Надявам се имаш решение за това.

-Ще го измисля в движение и ще се допитам до Намджун.

-Дано не загазим.

-Не се тревожи за това.

Нямаше как да стане...
След време, Джимин ни закара до имението. Аз се качих в стаята си, облякох си удобни дрехи и се замислих...

-Защо трябваше да става така...? Защо с мен...?

Трябваше да говоря с Джънгкук.
Станах от леглото си и отидох до стаята до моята. Тя бе на Джънгкук. Почуках на вратата и оттам излезе той...

-Т/И?

-Трябва да поговорим...