Неонче

"Теса!"

Вече сме в града. Крайната точка на мисията ни е да отидем до фирмата на една много важна клечка, която се оказва, че е тясно свързана с действията срещу свръхите. Все още нямаме информация какво трябва да направим, когато отидем във фирмата.

-Даркон!
-Тони!
-Антон!

Чух няколко гласа да ме назовават по име, но не исках да влизам в колата. Представям си на какво бойно поле е заприличала и повярвайте ми - изобщо не изглежда добре в главата ми.

-Я ела на себе си!

Свръхото, който извика това, ме разклати и вече нямаше как да не се върна в колата.

-Ъ... Да, да, кажете. - говорих така, сякаш току-що съм се събудил.
-Тъкмо те питах дали ще можеш да отвориш портал, когато си в екстремна ситуация. - каза ми Джукý.
-Ооо, да! Ще го направя!
-Супер! Сега продължавам с другите. Алвид, ти ще си с...

"Ооо, да! Ще го направя!"? Кога го казах? Това не бях аз! Това беше инжектираната течност. Интонацията, с която ѝ отговорих... Ужас! Никога не съм говорил така. Трябва да ѝ кажа в някой момент, че това не бях аз и че не е сигурно дали ще успея да отворя портал.

-Пристигнахме! - възкликна Емилия. - Желая успех на всички ви, но Джукý, на теб желая най-много.
-Благодаря ти! Време е да слизаме. - слязохме от колата и вече сме в готовност да влезем във фирмата.

Самата сграда беше 13-етажна, а до входната ѝ врата има много стъпала. Започнахме да ги изкачваме. Реших сега да уведомя Джукý.

-Джукý, трябва да ти кажа нещо.
-Да, кажи. - погледна ме. Очите ѝ, усмивката ѝ, гласът ѝ, цялото ѝ лице показваше, че ми има доверие и сигурно таи надежда, че няма да правя проблеми.
-Ами... Когато ме попита дали ще мога да отворя портал... Тогава не...
-Даркон, сваляй я по-смело! - извика Исфин.
-Я стига глупости! Всички знаем, че е влюбен в Теса! - включи се Алвид.
-Ей, ще ви пребия и двамата! - заплаших ги, но отново не бях аз, а това, което ми инжектираха.
-Ооо! Заплахите от 5-ти клас! Вече сме в 9-ти, дай нещо по-оригинално! - отвърна Томи.
-Какво ви става?! Цирк ли ще правите тук?! Поне сложете столове и раздайте пуканки, че да се позабавляваме! Ааа! Искам вредни! - извика Джукý. Докато помисля, че има надежда и си решавам да оплескам нещата. - Добре поне, че сме още на първите стъпала, т. е. уж няма опасност да ни чуят. - каза и се изстреля към входа. Нямаше абсолютно никакво желание да говори с когото и да било от нас.
-Браво на теб! Нищо не можеш да направш като хората, ето защо сега тя се ядоса! - извика Алвид на Исфин.
-Гледай си работата! Даркон е виновен! Той започна да ни заплашва! - отговори му телепатът. Разбира се, че ще ме намеси в скандала, но този път мисля да си замълча.