Неонче

"...че сме го изгубили?"

През очите на Тони

-Вчерашната атака от страна на онова момиче беше ненужна. - каза Шоколин. - По-добре е тя да не ни доближава повече.
-Не е само тя. - каза Криси. - Има още много.
-Тогава и те да стоят далеч от нас. Когато целта ни стане реалност, тогава ще може да ни доближават. Дотогава ги дръжте далеч от нас, ако се налага използвайте силите си. Това е краят на това събрание. Джукý, ела с мен. - каза свръхото, облечен в броня, която го караше да изглежда като робот, и заедно с Джукý излязоха от стаята.
-И аз трябва да изляза. - каза Мария и напусна помещението.
-Теса много добре контролира силите си. - започна да говори Криси.
-Така е. - съгласи се Алън. - Струва ми се, че е опасна.

В този момент сърцето ми иска да им каже, че Теса не е опасна, а просто умее да преценява ситуацията и знае какво трябва да направи, но предпочитам да си замълча, но не заради друго, а защото накрая ще се озова при Шоколин и преди да се усетя ще му разкажа цялата ѝ биография. Усетих как Криси иска да влезе в съзнанието ми.

-Криси, нямам какво да крия. - изгледах го на кръв. - Питай, вместо да влизаш в съзнанието ми. - тонът ми го смая. Преди да се усетя, бях напуснал стаята.
-Тони? - игнорирах гласа на Нефлик, с движение на дясната си ръка го превърнах в прах, но той пак се появи. Направихме това упражнение общо 7 пъти.
-Какво? - питах го, без никаква емоция в гласа си.
-Какво правиш? - той сериозно ли?
-Ти сериозно ли? Влизам в стаята си. - казах, отворих вратата, влязох и седнах на леглото. Нефлик ме последва. Застана прав. - Не беше ли редно да поискаш позволение, а не да влизаш така, всякаш стаята е твоя? - повдигнах вежда.
-Браво бе. - възмути се и започна да ръкопляска. - Не стига, че ти помагам да усвоиш силите си, не стига, че когато беше в диспансера, разговарях с баба ти, дядо ти и Теса, не стига, че аз и ти сме един и същ човек...
-Свръхо. - прекъснах го.
-Значи вече смени мнението си? - повдигна вежда. - Както и да е това ще го оправим, но мисълта ми е, че ти всякаш виждаш душата си в мое лице, а същевременно искаш да ми кажеш, че трябва да ти се моля, за да вляза в стаята ти. На Шоколин искаш ли му позволение?
-Не.
-А той не е нищо повече от водач на Спантантаса. Повече да не съм чул такова нещо от теб!

През очите на Нефлик

-Откога се имаш за командир? - погледна ме нагло.
-Откакто ми каза, че трябва да ти искам позволение, за да вляза в стаята ти. - отговорих нагло.
-Слушай какво. - изправи се. Побиха ме тръпки от погледа му. - Тук има правила, които трябва да се спазват. Тук ти и твоята свобода нямате място. Но нали сме един и същи свръхо... И ти няма да си свободен. - каза и докато се усетя, той беше дошъл до мен.