Неонче

"Защо ги наранявате?!?!?!"

Всички се отправихме към мероприятието, в което участват Иви и Стела. То беше в центъра. Когато пристигнахме, видяхме и осъзнахме, че Стела и Иви въобще не се шегуват с тези мероприятия. От всички участващи те бяха най-изпъкващите, най-ентусиазираните, но за жалост получаваха най-много обиди и упреци. Всъщност, по този начин започна поредната драма.

-Защо ги наранявате?!?!?! - крещяха и двете. - С какво животните и природата са го заслужили?!
-Колко сте смешни! - Антоанета се появи пред тях двете. - Кой ли знае колко месо ядете за един ден! - погледна към Стела. - И кой знае колко растения нараняваш всеки ден! - погледна към Иви.
-Ти не напусна ли града преди 2 години? - пита я Иви.
-Реших да намина, за да видя как са нещата тук. - онази до болка позната наглост се появи пак. - И виждам, че има много нови лъжи. - наглостта ѝ се прояви и чрез смях.
-Ще спреш ли да говориш глупости? - изкрещя Стела. - Не ядем месо и ти го знаеш много добре!
-Съмнявам се. - този смях започна да ни лази по нервичките. Искахме да им помогнем, но те чрез знаци ни дадоха да разберем, че не искат помощ.
-Като искаш се съмнявай. Все ни е едно. -двете ѝ го казаха едновременно.
-Щом ви е все едно, значи няма да имате нищо против, ако споделя мнението си с другите?

Иви и Стела започнаха да гледат много грозно. Щяха да убият всички ни с поглед. Изведнъж Антоанета изкрещя от болка.

-Така ти се пада! - изкрещя Стела.
-Като обиждаш природата и животните сега ще си платиш! - изкрещя Иви.
-Какво е това куче, което ме хапе?! А тази коприва около крака ми?! - Антоанета крещеше много.
-Казах ти. - каза Иви. - Време е да си платиш.

Добре. Кажете ми сега как може да има коприва на площада и то при наличие на бетон, а не на почва? Как става това? Странно.

-А сега какъв е този вълк?! - изкрещя Антоанета. Добре, това вече е много странно.
-Сега ще видиш - Стела говореше през зъби, а погледът ѝ беше много страшен.

Изведнъж русокосото и високо на ръст момиче Стела се преобрази в някакво същество, което имаше бяла козина като на персийска котка, с уши на заек и опашка на катеричка. А Иви, която червенокоса и висока на ръст, позеленя. Само косата ѝ не си промени цвета. В очите на Антоанета се виждаше страх. Изведнъж зеленина я обви и я издигна във въздуха. От гърба на Стела се появиха крила като на бухал и тя полетя към издигнатото във въздуха момиче. Около нея се появиха много гълъби. Те не ѝ направиха нищо. Само летяха много близко до нея.