Неонче

"Излезте от главата ми!"

През очите на Тони

-От доста дълго време не сме оставали само двамата, както беше до преди 2 години. - каза ми Теса.
-Да, така е.
-Има толкова неща, за които да говорим. Едно от тях е това, което се случи с теб днес...сещаш се...още с Клонеско.
-И какво за него?
-Въпросът е "и какво за теб?"? Не мога да разбера. Всичко си ти беше наред, а сега зелени линии, очи, коса, че и суперсили на всичкото отгоре.
-Повярвай ми, не мога да обясня. И аз не знам какво се случва. Мислех си, че е сън.
-Но не е сън, Тони. Нещо се случва с теб.
-Явно да.
-Тониииии... - чух много странен глас. Помислих си, че Теса пак си променя гласа. Тя е много добра в това.
-Да, Теса.
-Нищо не съм казала.
-О. - беше единственото, което успях да кажа.
-Тониииии... - гласът вече имаше и ехо.
-Теса, чуваш ли това?
-Кое?
-Този глас. Всякаш някой ме вика.
-Нищо не чувам.
-Странно.
-Ти чуваш нещо, така ли?
-Да.
-Ех, че якооо сега и гласове започна да чуваш. - сарказмът ѝ се усещаше от километри.
-Тонииии... - вече звучеше като призрак.
-Добре ли си? Вече ме плашиш.
-Да...добре съм. - заболя ме главата, но не ѝ казах.
-Не звучиш като човек, който се чувства добре. - започна да си върти главата наляво - надясно.
-Но съм добре. - вече звучах по-добре.
-Щом казваш. - не ми повярва.
-Тониииии... - гласът все още ме викаше, но го игнорирах.
-Много дълга улица. Заболяха ме краката. - казах ѝ.
-Движението е здраве, Тони!
-Можехме да минем през парка, но минахме през Плиска.
-Защо си недоволен? Какво ѝ е на улицата?
-Нищо... - чувах гласа и това ме изнервяше много.
-Ами тогава? Пък и виж колко малко остава. Малко остава за теб.
-Права си.
-Само да пресечем и се прибираш.
-Кога стигнахме??? Много бързо вървим.
-Сега ли го осъзна??? - засмя се. - Мислех да ти пожелая лека нощ, но май досега си спал. - продължи да се смее.
-И ти сега си към Борисова нали? - питах я.
-Накъде другате мога да съм? Все пак там живея. - пак се засмя. - Май много ти се спи.
-Явно да.
-Тогава лека нощ. Отивай да спиш, че или инъче ще измисляш още забавни неща.
-Лека нощ.

Толкова топла и красива усмивка. Тя е единственото момиче, което познавам, с такава усмивка. Прибрах се вкъщи и отидох в стаята си. Погледнах часовника. Часът вече е 20:00. Вратата се отвори.

-Ела на вечеря. - каза ми баба.
-Идвам.
-Тониииии... - пак този глас.

Седнахме на масата. Бях замислен за всичко, което се случи днес. Бях умислен. Много умислен. Надявах се да няма въпроси, защото не знам какво ще кажа.