Неонче

"Казвам се Нефлик"

Легнах си и гледах телевизия. Разсъждавах върху думите на Мариан. Силите, процентите, всичко. Надявах се да получа отговори на тези въпроси. Но кога? И как? Все още не знаех. Гледах телевизия дълго време. Накрая съм заспал. Отново имах странен сън. Отново виждах всичко в червено и само Теса беше себе си. Този път не се събудих. В един момент, Теса изчезна. Буквално се изпари. Червеният фон с белите силуети също изчезнаха. Всичко беше бяло, в продължение на 3 минути. След това нещо избухна и резултатът беше зелен дим. Този път димът приличаше на зелена покривка. Малко по-късно чух и глас.

-Колко е хубаво да си имаш форма, в която да влезеш. - докато говореше, съществото дооформяше своето тяло. Остана да се образуват само лявата ръка и десният крак, но и те се появиха. Оформи се странна фигура. Приличаше на човек. Целият беше във светло зелено. Отвори очите си, които бяха с още по-светъл и още по-ярък нюанс на зеленото. - А. Тони, здрасти! - съществото се усмихна и помаха.
-Кой или какво си ти? - питах го.
-Ще ти припомня. Ще започна с въпрос. Сега говоря с нормален, човешки глас, нали?
-Да?
-А сега как говоря?... - след този въпрос, фигурата заговори със странен глас -Тонииии...
-Значи ти си онзи глас? - ококорих се.
-Да. - пак заговори с нормален глас. - Така е. Реших, че е време да ти се представя. Знам името ти, но ти не знаеш моето.
-Как се казваш? - питах го, повдигайки вежда.
-Не говори така уплашено. - засмя се. - Казвам се Нефлик.
-А защо реши да се покажеш чак сега?
-Защото чак сега желанието ти да разбереш някои неща за себе си и твоите себеподобни достигна тавана.
-Така ли?
-Да. - замълча за малко. - Съжалявам, още не съм оформил стаята, затова нека да седнем на земята?
-Стая ли?!
-Да. Стая. Живея в мозъка ти. Всъщност живея навсякъде в теб, но главно в мозъка ти. Не съм оформил място за живеене.
-Ясно, ясно. - седнахме.
-Нека започвам с разказа. Това, което ти каза Мариан, е напълно вярно. Има хора, които все още не знаят, че имат такива сили. Има такива, които знаят. Като Иви, - показа природните сили на Иви, като от пода се появиха цветя. - като Стела, - появиха се животни, но най-много бяха котките. - като Анабел - направи езеро и водопад. - и много други. Всички твои приятели имат сили.
-А Теса?
-Ами...аз... - усещах, че нещо не е наред. - аааззз...никога не съм се замислял за нея. Та така де...Инцидентът, който се случи преди 2 години, донесе със себе си както суперсили, така и много проблеми.
-Какви?
-Всякакви. Като започнем от проблеми в развитието и контрола над силите, до разногласията в обществото.
-Значи и тук ще има сблъсък.
-Къде другаде има?
-Във филми и сериали за супергерой.
-Щом знаеш за такива филми и сериали, значи си ги и гледал или поне част от тях. Чудесно. Имаш тренинг, опит и познания. - засмя се.
-Да. - отвърнах, докато се смея. Изведнъж усмивката му падна, а смехът изчезна. Говореше с много монотонен глас.
-Слушай...ти хубаво имаш познания, но не очаквай да е толкова лесно. Няма да бъде лесно...уверявам те.
-Добре?...
-Ти имаш много важна задача.
-Каква?
-Да предпазиш света от всичко и всички. Вече знаеш, че имаш всички суперсили. Не знам дали разбираш, че това означава, че използваш мозъка си на 100%.
-Сериозно ли?! - изкрещях изненадан.
-Да. Твоите сили да специални. Трябва да се усъвършенстваш, за да предпазваш всички и всичко от всички и всичко. Няма да ти бъде лесно. И освен това да знаеш, че когато откажеш да използваш силите си, както се случи днес, рискуваш да се изтощиш напълно. Тогава последстията може да са сериозни.
-Добре, кажи ми защо, когато позволя да използвам силите си няма проблеми, а ако откажа се изтощавам.
-Защото ти се събира енергия, която премахваш от себе си, когато използваш силите, а когато откажеш да използваш силите си, енергията се изпраща по цялото ти тяло. По всички клетки, тъкани, органи, системи. По целият ти организъм. Например тогава сърцето ти започва да помпи с адски много удари, но не в минута, а секунда.
-Иха... - уплаших се от чутото.
-Не си забелязал, но сега като отказа да използваш силите си, сърцето ти би с 30 удара за секунда.
-Ти чуваш ли се какво говориш?! - не се усетих как станах, как подскочих. - Трябваше да съм мъртъв!
-Попринцип да, но ще ти кажа за стотен път, че имаш всички сили.
-И какво?...и какво?! Какво от това?! - разкрещях се. Вкарах се в сапунен сериал.
-Силите ти за възстановяване от всякакви болести, рани, инфекции и какво ли още не, се активираха и позволиха да си продължиш живота, но...
-Но какво?! - прекъснах го, докато все още крещях.
-Все още не си се усъвършенствал. Ако пак направиш такова нещо, може да умреш на място. Нали знаеш, че така стават нещата - първият път ти се разминава на косъм, вторият може да се оправиш много трудно, а може и да загинеш, а на третия път, казано на медицински черен хумор - гушваш букета. Така че внимавай. Имаш много важна задача.
-Разбрах вече. - вече не бях толкова нервен, но говорех нервно.
-Без нерви! И аз мога да крещя! Виж, дори сега крещя! Аз съм силите ти! Имаш много да учиш, за да изчезна напълно, а силите да дойдат при теб! - крещеше много силно.
-Добре...добре...добре...
-Супер. - усмихна се. - А сега да ти кажа нещо много важно.
-Какво?
-Освен навън, ще имаш уроци и тук.
-В сънищата ми?
-Да.
-Много чудато.
-Да, но ще е по-добре тук, отколкото да отказваш да използваш силите си и да рискуваш.
-Прав си.
-Да. - засмя се. - Започваме още сега.
-Добре. Какъв е първият урок?
-Телекинеза.
-Супер.
-Винаги ще започваме от малкото към многото. Затова сега искам да се пробваш да повдигнеш и преместиш това гумено топченце. Първо ще го преместиш там, където поискаш, вторият път ще решим заедно къде, а накрая ще ти кажа къде.
-Добре. - поех си дълбоко въздух няколко пъти, а след това завъртях очи и ги затворих. Съзнанието ми се съсредоточи върху топчето. Отворих очи. Вдигнах двете си ръце нагоре и топчето се издигна също. Видях, че по ръцете ми се появиха зелените линии. Сигурно са се появили и по лицето ми. Топчето дойде в ръката ми.
-Много добре. Сега къде искаш да отиде?
-На онзи рафт?
-Добре.
-Започвам. - То издигна се от ръката ми и бавно, но славно, отиде на рафта.
-Чудесно! - ръкопляска. - Справяш се много добре. Надмина очакванията ми.
-Радвам се, а сега накъде?
-Към мен. Постарай се да оцелиш лицето ми.
-Какво?! - сепнах се.
-Чу ме.
-Но...но...но...
-Какво?
-Ако те убия?
-Я не говори глупости. - засмя се. - Не можеш да ме убиеш. Никой не може да убие нито мен, нито теб.
-Интересно.
-Да. Сега давай!
-Добре. - бях притеснен. Издигнах топчето и го запратих към него. В началото го движех бавно, но Нефлик ме стресна и освен, че подскочих, изстрелях топчето с голяма сила. Даже не можеше да се проследи къде е. Опитвах се да го усетя и в последния момент успях да го спра и дори да го разруша.
-Браво. Разби ме. За да е пълно щастието, откри и силите на разрухата на дребни тела. Сега продължаваме. До края на урока ще си много по-напред с материала.
-Радвам се.

Продължихме с малко метално топче. После отидохме на камъни, после на тухли, цимент, скали и какви ли още не тежки неща. Урокът свърши бързо.

-Просто не знам какво да кажа... - говореше отчаяно и клатеше глава.
-Какво? - питах го притеснено.
-Шът! - каза ядосано и показа жеста с ръка за мълчание. - Не ме прекъсвай! Защо ме прекъсна?!
-Ами...
-Млък! Съсипа момента. Сега ще върна времето назад, а ти ще замълчиш. - каза с малко по-нормален тон. - Разбра ли?! - пак изкрещя.
-Да, разбрах. - казах уплашено.
-Добре. - поуспокои се. Задвижи дясната си ръка от ляво надясно и върна времето.
-Просто не знам какво да кажа... - говореше отчаяно и клатеше глава. Тъкмо щях да кажа "Какво?", но се усетих и млъкнах. - Ти надмина всичките ми очаквания! - усмихна се до уши и започна да ръкопляска. - Браво! - мълчах. - Вече можеш да говориш.
-Добре. - засмях се.

Докато се смяхме, забелязах нещо странно. Той започна да избледнява. Не знаех защо.

-Хей...ами...какво става? - питах.
-О, това ли? - погледна ръцете си. - Нищо. Просто вече се събуждаш.
-И ще се какво?...Смисъл...ще изчезваш ли винаги?
-Не. Така става защото ти избледняваш и виждаш всичко така. Аз съм си тук. Пак ще ти кажа, че живея главно в мозъка ти.
-Добре. Прекрасно. Всичко избледнява вече.
-Това значи, че всеки момент ще отвориш очи. Чаооо. - усмихна се и помаха.
-Чао. - усмихнах се и помахах.