Неонче

"...да седна до гаджето си."

През очите на Джун

Поредният ден, в който щях да видя "прекрасния" си клас. Лошо е, че съм настроена негативно. В класа преобладават добрите. Седнах на чина, извадих си слушалките, пуснах си музика и започнах да разглеждам социалните мрежи, докато започне часа. Много се бях задълбочила и дори не съм усетила как пред мен стои някой. Беше Стийв. Махаше пред лицето ми. Свалих слушалките си.

-О, здрасти, Стийв! - усмихнах му се.
-Здрасти! Имам радостна новина! - беше се усмихнал до ушите.
-Сподели. - усмихнах се.
-Преместих се в твоя клас! - беше на седмото небе. В момента, в който чух това, също бях на седмото небе. Много се зарадвах.
-Бравооо! - подскочих. - Много се радвам!
-И аз.
-Ние също. - Жана и няколко от неините "приятелки" се появиха. - Знаеш ли къде искаш да седнеш? До мен има място.
-Нали аз сядам до теб? - пита я уж най-добрата ѝ приятелка, учудена.
-Вече не. Ще си намериш друго място.
-Благодаря, но не благодаря. - отговори ѝ студено.
-Моля?! Защо?! - подскочи Жана.
-Защото естествено, че ще предпочета да седна до гаджето си. - погледна ме с усмивка. Неговата усмивка задейства моята.
-Я пак?! - изкрещя. - Какви глупости говориш?!
-Говоря истината! - сложи раницата си на стола на чина ми. Опа...така де на нашия чин. Не съм свикнала да споделям чин, защото всички ме избягваха. Дойде време за промяна.
-Остави я тази глупачка. - каза нагло Жана.
-Слушай какво. - тонът на гласа му стана много яростен. - Това е последната лоша дума, която си казала за Джун! Падне ли косъм от главата ѝ ще отговаряш пред мен! Ясно ли ти е?
-Лол, кой реши да покаже рогата си. - погледна го наперено, а тонът ѝ беше потресаващо нагъл. - Джун, да не се разочароваш от този човек. Тепърва откривам тази негова лоша страна.
-Тепърва много неща ще откриеш, но дали мозъкът ти е едно от тези неща не знам. - казах нагло. Сега се махайте! - блъснах по чина. Тя се ококори.
-Ще си платиш за това! - цялото ѝ изречение беше повторено от мен, имитирайки я и движейки ръката си така, все едно е уста.
-Свикнах, Жана. Виж колко е приятно. Нали? - усмихнах се.
-Как може да си толкова жестока?!
-Моля? - ококорих се. - Казва го тази, която всеки ден ми прави проблеми. Я да се разкараш вече! - най-накрая се махнаха.
-Разби я. - Стийв също седна.
-Добре, че се усети, защото после нямаше да нося отговорност за последствията. - показах дясната си ръка и за малко я преобразих във вълча лапа.
-Добре, че все пак не се стигна до там.
-Така е.
-Добро утро, ученици! - влезе учителката по биология.