Неонче

"И откога да следваш сърцето си е грешка? "

Ретроспекция от времето на априлската ваканция

През очите на Томи

-И сега къде да ходим? - питах.
-Хмммм не знам...може би в парка?
-Защо пък не? - усмихнах се. - Само да не ни хванат.
-Ако ни спрат за сканиране, ще се оправим.
-Не за това, за другото...
-Е и какво ти пука? Нито си убил човек, нито си се дрогирал, нито нищо лошо.
-Имаш право.
-Хайде да вървим.
-Добре.

В парка вървяхме без цел и посока. Наслаждавахме се на природата. Тя е важна за всички. Без нея, нямаше да ни има. Видяхме една катеричка. Преди нея видяхме и много други, но тази някак си се отличаваше. Дали, защото беше по-голяма по размер? Или защото имаше хубава, гъста, дълга и пухкава опашка? Не знам. Просто грабваше окото. Ядеше жълъдче. Стояхме и я гледахме, докато тя не побягна нанякъде. Тръгнахме след нея. Минаваше през какви ли не пространства, включително и дървета с причудливи форми. Блъснах се в няколко такива, като на последното дърво си ударих главата. Паднах с лице към земята. Имах една много тънка линия на челото, от която прочете съвсем малко кръв, но веднага се оправи. Изправих се и се поизтупах.

-Защо стойш така вцепенен и пребледнял? - питах.
-Виж какво стои пред нас. - посочи с пръст и уплашено.
-Добър ден! - познайте кой беше пред нас.
-Клонеско!? - подскочих уплашено.
-Много ясно. - засмя се с неговият дразнещ смях.
-Какво правиш тук?
-Наслаждавам се на природата. Точно като вас.
-Откъде знаеш какво правим?
-Нима забрави? Балоните ми няма да ме предадат.
-Колко хитро.
-Като лисица. - засмя се. - А сега по същество. - стана сериозен. - Трябва да ти кажа нещо много важно.
-Какво? - защо му вярвам, защо му вярвам, защо му вярвам?!
-Знаеш ли кое е тъжно при влюбените птички? - пита ме с глас с възходяща градация, наклони главата си надясно, усмихна се като психопат, издигна се на простите на краката си и сложи ръцете си, почти свити в юмруци, пред областта на гърдите си.
-Кое? - питах уплашено, изгледах нагло, повдигнах вежда наклоних се леко напред, десният ми крак беше по-напред от левия и така имах готовност да защитя моята влюбена птичка.
-Че все някой умира! - подскочи като краката му се издигнаха до главата му. Един тъмносин балон се появи от нищото и се превърна в пистолет. Докато беше във въздуха, взе пистолета и го насочи към мен. Стреля и се приземи. Хубаво, но така и не усетих куршума, който Клонеско изстреля. Тогава видях, че влюбената в мен птичка е паднала на земята с куршум в сърцето.