Неонче

"За лудото лято!"

Началото на лятната ваканция

И така... Земята се върти около слънцето. Без значение дали е кръгла, плоска, със сърцевидна форма или каквато и е да друга. Върти се. Тя е част от нещо голямо и няма да е същата, ако ги няма останалите: слънцето, луната, другите планети, звездите и всичко останало. Нека след този плах опит за описание на слънчевата система да се фокусираме върху Земята и по-точно - вътре в нея. Минаваме през облаците и виждаме континентите. Постепенно започваме да виждаме флората и фауната, високите сгради и какво ли още не. Виждаме красиви места - да само красиви, защото всичко и всеки има красота.

Сега обаче слизаме почти до земната повърхност - в един русенски квартал, в един малък и спретнат триетажен блок във формата на куб, заобиколен от други дълги и широки триетажни, четириетажни и пететажни блокове, на втория етаж на триетажния блок, за който започнах да ви разказвам, през един голям прозорец се вижда детска стая - голяма, стените са със зелени тапети, а всичко останало е пъстро и шарено, по секцията, по която са наредени играчки и снимки в рамки, направени от цветни клечки за сладолед, после видим и разхвърляния гардероб - ах, горкият трикрилен гардероб! Толкова много неща съм сложил в него, че все още се чудя как не се е пръснал. Дрехите напират да излизат, вратите дори са отворени, защото не могат да се затворят докрай и по тях съм сложил дрехи да висят. В скрина също има какви ли не неща - като се започне от учебни пособия и се стигне до книжки за оцветяване от времето, когато съм бил на 5 години. Останалите неща засега не са толкова важни, за да ви разказвам и за тях. Но! Но на един зелен разтегателен диван, който в момента се използва за легло, спи едно дете, което трябва в скоро време да се събуди. Това дете съм аз, ха-ха. О, не! Отново онзи гаден звук. Знаете го: "Бип! Бип! Бип!". Това е един от най-големите врагове на децата, докато са на училище - будилникът. Вече не сме на училище и ми е приятел. Бързо станах от леглото и се запътих към гардероба.

-Добро утро! - поздрави ме малко събудилият се след мен Мечо, който разтърка очите си.
-Добро да е, Мечо! Как спа? - попитах го и отворих средното крило на гардероба.
-Много добре спах. Имаше много мед. Много...
-Радвам се за теб!
-Благодаря ти, а ти как спа?
-Като бебенце.
-Невероятно.
-Така е. Я сега помогни малко - червената или синята тениска? Коя ми стои по-добре? - с телекинеза изкарах и двете и ги налагах по тялото си.
-Амии... Хммм...
-Имаш право. Шарената да бъде! - изкарах трета тениска с пъстри цветове. - А сега късите панталони - зелените дънкови или червените спортни? - с телекинеза ги изкарах от гардероба и ги налагах по краката си.
-Зелените. - този път Мечо не се замисли.
-Добре.