Неонче

"Права сте...ние не сме хора..."

¡¡¡ВНИМАНИЕ!!!
ТАЗИ ГЛАВА НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА, ДЕЦА, ЧУВСТВИТЕЛНИ И ДРУГИ ОТ ТОЗИ ВИД!!!
АКО СТЕ ТАКИВА, ПРЕСКОЧЕТЕ ГЛАВАТА!!!

През очите на Тони

Дълго време стоях в тази стая. Може би мина една цяла нощ, а дали мина и един цял ден? А два? Може да е дошъл краят на ваканцията. Не знам. Предполагам, че е минало едно денонощие, считано от нощта, в която ме вкараха тук. Ами сега? Какво ли ще последва? Усещам, че силите ми са подтиснати и не мога да ги използвам.

-Значи ли това, че...? - изведнъж започнах да говоря на глас.
-Да, да значи.
-О, Нефлик, здрасти! Какво правиш?
-Какво правя ли? Как какво правя?! Мъча се да се освободя от капана на тази каишка.
-Как до вчера можеше?
-Вече не мога. Това е нова каишка. Подсилена. Знам само едно. Това няма да завърши добре.
-В момента, в който успееш да се измъкнеш ще видят те.
-Какво ще видят?
-Ще им стъжня живота.
-Чуваш ли се?! - удари ме през лицето.
-Леле, много силно удряш. - сложих си ръката на дясната буза.
-И по-силно бих могъл, но реших това да ти е засега.
-И сега какво се очаква от мен след като ме удари?
-Да се вразумиш.
-Но те искат чудовища.
-Да, и ти им даде. Сега по новините за теб се говори. Сега ще имат пълното право да убиват свръхи на улицата, че и не само на улицата, а дори и в домовете им. Накрая уредите им ще се бутнат и може да кажат, че обикновените хора са свръхи и обратното. Получиха чудовище. Сепнаха се, докато ти все още държеше животите им в ръцете си, но вече не ги държиш. И какво стана? Сега те ще атакуват. Като излезеш от тук, ако въобще излезеш, не се учудвай, ако нещо се е случило с приятелите ти или с част от тях. Не се учудвай ако се е случило нещо със семейството ти, нищо, че за тях шансовете са минимални. Осъзнаваш ли какво направи? Ако не си, ще ти кажа с едно изречение, а то е следното - Изкопа гроба на всички хора и свръхи. Доволен ли си? - гледах го като ударен с мокър парцал. Докато говореше, няколко сълзи се стекоха по лицето ми.
-Аз... - опитах се кажа нещо, но дори не знаех какво. - А-а-а-з-з...
-Няма нужда нито да заекваш, нито да плачеш. Тези две неща няма да върнат нещата назад. Дори и да си си осъзнал грешката, пак няма да се върнат нещата назад. Знаех си, че трябваше да те спра, знаех си. Защо не го направих? Защо?! Беше много лесно. Казвам си "спри силите" и готово. Край. Силите заминават. А сега какво? Виждаш сам.
-Ще спреш ли силите?
-Аз какво ти говоря, ти за кое се хвана! Казвам ти, че сега животът на цялото човечество е под въпрос, а ти се хващаш за силите си! Какво ти става?! Ако знаех, че ще е така, нямаше да се превръщам в човек. Щях да те оставя да имаш кризи, да имаш проблеми и какво ли още не, а не сега да съм виновен.
-Не си виновен. - казах много трудно през сълзи.
-Как да не съм? Как?! Ти, че си виновен, такъв си, но аз как да не съм?! Можех да те спра! Можех, но не го направих. И защо ли? Защото ти имах доверие! Защото вярвах, че знаеш какво вършиш. Да, знам, че не избухна ей така за кеф, а избухна, воден от чувства и тормоз, но не очаквах чак такива неща. Това не е този Тони, който беше допреди няколко дни. Чудеше се колко дни са минали, нали? Денонощие и 12 часа. От сутринта, разбирай след вече оставащ половин час, ще видиш и ще усетиш най-големият ад в живота си, но бъди спокоен. Докато ти убиваш хора, Теса вече е разказала на приятелите ви, осведомила е вашите, дала им е надежда. Виж колко хубаво звучи всичко това. Има хора, които ще те търсят, има хора, които те чакат, но знаеш ли? Те търсят и чакат стария Тони. Него. И аз търся него...Вече ти остават 15 минути. Докато текат, помисли над думите ми. - през цялото време вървеше напред-назад и накрая изчезна.