Неонче

"Време е за отмъщение!!!"

Ретроспекция от времето на априлската ваканция

През очите на засега неизвестен персонаж

-Добро утро! - поздравих родителите си и седнах на закуска. Баща ми също беше седнал на масата и ровеше в телефона си, а майка ми се вихреше в кухнята.
-Добро утро, миличък! - отвърна майка ми.
-Къде е сестра ти? - пита ме баща ми.
-Още е горе. - отговорих.
-Това ми е ясно, но къде по-точно?
-В гардероба във вашата стая, търси снимки от времето, когато сте били на 16. - отвърнах саркастично, а майка ми се засмя.
-Това много ми хареса! - майка ми още се смееше.
-Допреди малко щеше да се разплачеш, а сега се смееш. - каза ѝ раздразнен баща ми.
-Майко, защо си щяла да плачеш? - питах я притеснено. Тя се разстрой и сълзите започнаха да се стичат по лицето ѝ. Застана зад баща ми и ми даде знак с ръце да ѝ прочета мислите. Тъкмо щях да го направя, но не се случи.
-Само да са ти светнали очите в зелено ще видиш ти! - той ме заплаши и сви юмрук.
-Ще се заплашваме така ли? - питах заплашително.
-Не се заплашваме, а си говорим истината.
-Да, да повярвах.
-Ей! - удари по масата с юмрук.
-Успокой се! - каза му майка ми.
-Не се намесвай! - той ѝ изкрещя. - Така или инъче всеки момент ще се махнат от тук!
-Моля?! - изкрещях и скочих от стола. Не ме интересуваше какви ще са последствията, очите ми светнаха в зелено и видях цялата картина:
"-Скъпи, моля те, недей! Не го прави!
-Те са чудовища! Няма да останат тук!
-Не са чудовища, а нашите деца!
-Късно е! Ние такива деца нямаме! Вече нямаме деца!
-Това не става така! - той я е ударил.
-Точно така става! Още утре ще дойдат да ги вземат!
-Децата ми са силни! Няма да се дадат лесно! Ако се налага, ще ги махна оттук! - още един удар.
-Изгубила си си ума! - след това чувах само писаци от болка."
Спрях да гледам в ума на майка си и като очите ми все още светеха, съобщих на сестра ми да не слиза, защото ще идват стражи.
-Сестра ми и аз ли сме чудовища?! - изкрещях. - А ти какъв си, че да биеш майка ни?! Радвай се, че Мария не беше на моето място, а аз да съм горе, че щеше да те направи на нищо!
-Ти!!! - тръгна към мен, но го спрях. Оставих го да стои на едно място.
-Пожелай късмет на идващите стражи. - усмихнах се нагло.
-Те са тук!!! - изкрещя майка ми.
-Поне ти и баба сте на наша страна. - усмихнах ѝ се. Пуснах баща ми от контрола и отидох в средата на първия етаж на къщата.

Стражите влязоха от вси страни, чупейки прозорци и врати. Заобиколиха ме. Бяха насочили оръжията си към мен. Очите ми светнаха в зелено и завзех контрола над тях. Насочих оръжията им едни срещу други. След по-малко от минута всички стреляха и упояващите стрелички се забиха във вратовете им. Следващата вълна беше от стражи с ножове. Това вече не го очаквах. Бяха много. Не успях да спра всички, затова един щеше да ми забие ножа си, но острото оръжие се изпари. И двамата се учудихме.