Неонче

"Ще се казвам... Неонче!"

През очите на засега неизвестен персонаж

Летях, колкото се може по-бързо. Изгубих почти всичките си сили. Ами сега? Трябва да се възстановя. Трябва да се скрия. Защо на тази планета няма възвишения? Трябва дълго да летя, а противникът ми изпрати 3003 малки лоши същества да ме следят. А ако трябва да напусна планетата? Няма да го преживея.

Това е! Намерих решение! Увеличих размера на крилата си, които започнаха интензивни и бързи движения, спрях на едно място и леко се издигнах във въздуха и се молех да успея да отдалеча от себе си лилавите същества, въоръжени с мечове. Знаех, че ако не се получи, това ще е краят ми, но надеждата умира последна.

Има резултат - съществата избягаха! Избягаха! Сега мога спокойно да легна на песъчливата повърхност и евентуално да заспя.

През очите на Айрияна

-Те се връщат! Най-накрая! Нямам търпение да ги видя отново! - подскачах от радост и същевременно с Мария и Томас нагласяхме хола на Тони за предстоящото парти по случай завръщането им.
-Пак ще видя брат си! Много ми липсваше. Искам да го видя час по-скоро.
-Ще го видиш, всеки момент ще е тук. - каза ѝ Томас.
-Да, така е. Айри, би ли направила фигурки от кристали?
-Добре. Някакви предпочитания за формите и размерите?
-Никакви.
-Чудесно.

Направих няколко големи, средни и малки фигурки. Във всичките имаше послание - доброто приятелство, което никога не може да бъде разрушено. Да, онази приятелска обич, спасяваща животи.

Звънецът на входната врата ме приземи. Мария се изстреля да отвори.

През очите на Тони

-Тони, ще те бия, когато се върнем. - заяви ми Теса с шеговит тон.
-Не се и съмнявам. - отговорих ѝ засмяно.
-Криси, теб пък сестра ти ще те направи на решето.
-Очаквам го. - опита се да се усмихне, но си личеше, че не му е весело.
-Шегувам се, човеко! Не приемай нещата толкова на сериозно. Усмихни се! - Криси се засмя. - Ето това е!
-Теси... - изтръпна след като чу гласа ми.
-К-кажи? - цялата побеля.
-Вярно ли е, че баба и дядо не са искали да ме виждат, докато бях в "Спантантаса"? - гласът ми като че ли идваше изпод земята.
-Моля?! - извика.
-Така ми казаха.
-Мили мой, на нас ни казаха, че ти не искаш да ни виждаш. - можеше да ме убие с поглед.
-Я пак?! - извиках. Разтреперих се целият. - Този човек много лъже.
-Това му е в кръвта. - намеси се Джукý. - Наричаше го "политика за запазване на членовете", защото при среща с родители, роднини, приятели дори и с непознати имало вероятност да стане фал и някой член да си тръгне.
-Но защо и непознати? - питах. - За какво му е на човек да се среща с непознати на такова място?
-Защото можело да непознатият да е пратеник от родители, роднини или приятели.
-Виж ти.
-Бързо вървяхме. Пристигнахме! - възкликна Теса. - Входната врата на блока е отворена, изберете кой ще позвъни на звънеца горе.
-Разбира се, че Тони. - каза Томи. - Отиваме в неговия дом и да звънне някой друг не ми се струва удачно.
-Значи Тони. - повтори Теса.
-Добре. - съгласих се.