Неонче

"Теди, дъще, запознай се със сестра си"

През очите на Тони

-Хора, оставете на мен, ще оправя нещата. - отново бяхме в дървото майка.
-Няма да вършиш всичко сам, Тони. - рече Аврора.
-Сестра, буквално ще щракна с пръсти и ще оправя тази каша. - отвърнах.
-А ние да стоим и да гледаме ли?
-За секунди става! Да покажа ли?

Дори не щракнах с пръсти, ами само мигнах, и всичко се оправи, включително и оазисът на Иви. Все едно не се е случвало нищо... Така де, по материалната база, иначе това, което е било извършено, което е било казано, няма как да се поправи току-така...

-Тони, мама ми писа, трябва да се приберем у вас. - Теди звучеше притеснено. - Каза, че е спешно и важно.
-Добре, отиваме.

Отворих портал, за да сме сигурни, че ще стигнем у дома по възможно най-бързия начин.

Баба, дядо и Еми седяха около масата, както одеве.

-Деца, елате, седнете. - покани ни баба.
-Теди, ще проведем един от онези сериозни разговори... - майка ѝ звучеше доста несигурна в това, което предстои.

На вратата се почука, дядо отиде да отвори. Когато се върна в кухнята, с него беше и едно момиче - Сълза.

-Ела, Сълза, седни тук. - тя седна до Теди. Двете се спогледаха и усмихнаха една на друга.
-Знам, че това, което ще последва, ще бъде голям шок, дъще, но... Няма какво да заобикалям основното... Теди, дъще, запознай се със сестра си... - двамата с Теди зяпнахме. Изгубихме ума и дума.
-Сълза, ти... - исках да я попитам дали е знаела.
-Да, Тони, тя знае... - отговори ми Еми.
-К-как?! З-защо?! - едва рече Теди.
-Когато се роди Сълза, баща ви ме обвини, че аз съм виновна, че тя не проплака веднага. - започна да разказва Еми. - После се роди и ти, но още беше малка, когато баща ви ми обяви развод... - преглътна. - Беше много тежък развод... Решението беше той да вземе Сълза, а аз теб. Оказа се, че той вече е имал друга жена до себе си. - очите на Теди се изпълниха със сълзи. Заплака. - Не знаех как ще реагираш, дъще... Не че сега знам. И в момента се боя да ти разкажа това, което ти разказвам... Знам, че боли, знам, че е непростимо, но моля те, Теди, намери сили да ми простиш... Моля те...
-За какво ми говориш, мамо? Защо да се ядосвам, че да трябва да ми искаш прошка? Така се е случило, не всичко е зависело от теб. Но сега сме заедно, нали? - избърса сълзите си. - Имаме толкова да наваксваме! - усмихна се. Ох, имала съм си голяма сестра! - нахвърли ѝ се да я прегърне, Сълза също я прегърна. Еми стана, отиде до тях и ги прегърна.

Картината на едно истинско и истински сплотено семейство бе изрисувана пред очите ми. Разплаках се на свой ред. Отидох при баба и дядо и се прегърнахме.
Много се радвам, че станах свидетел на това събиране, на това отдавна чакано събитие!

Телефонът ми звънна. Явно щастието няма да продължи дълго...

-Моля? - вдигнах.
-Ало, Неонче, Вселеникс е... Имаме огромен проблем...