Неонче

"Приемам!"

Когато се върнахме в Земята, вече беше тъмно, но не погледнахме часа. Не знаехме какво се е случвало, докато ни нямаше. Всички се прибрахме по домовете си, без да мислим по въпроса. Искахме да спим.

Отворих си портал и така се озовах право в стаята си. Веднага се сгромолясах на леглото и заспах. Нямах сили дори да се преоблека...

Събудих се отпочинал. Чувствах се добре. Часът беше 11:23. Станах от леглото, порадвах се на песента на птичките, преоблякох се, после се освежих и се появих в кухнята, където вече бяха седнали всички: баба, дядо, Теди и майка ѝ.

-Ха, добрютру! - весело ме поздрави дядо. - Успа ли се?
-Добрютруу! - отговорих. - Не, наспах се! - засмяхме се всички.
-Хайде, седни сега и да разказвате, че два дни ви нямаше. - усмихна се баба.
-Само два дни?! - учудих се. Много малък период от време, особено в сравнение с предния път.
-Предния път си летял от планета в планета и си постоявал хубавичко там, Тони. - Теди - колко му е да ми е прочела мислите - ми даде отговор на въпроса. Сега като се замисля осъзнавам колко глупав беше.
-Не, Тони, не ти прочетох мислите, не беше нужно. Недоумяващото ти изражение само си изпя всичко. - усмихна се.
-Оле, тази усмивка... Ти нали видя на Сълза усмивката? - попитах я и седнах.
-Да, видях я. Честно да ти кажа ми допадна това момиче. Изглежда благо и добре възпитано.
-Но страшно много си приличате. Съжалявам, че нямам нейна снимка, за да покажем и на вас да се уверите, че са като сестри. - погледнах баба, дядо и леля Еми, които се стъписаха, когато чуха думата "сестри".
-Аз обаче имам. - засмя се Теди и с разклати телефона си с изкуствена напереност. - Сутринта ме последва и аз я последвах. - отвори телефона, потърка го малко. - Само момент... да ѝ намеря профила... - потърка още малко. - Аха! Ето го! Ето я и нея!

Показа ни снимка, на която Сълза беше снимана анфас с усмивка. Взех телефона и го поставих до лицето на Теди. Приликите съвсем блеснаха. Еми пребледня. Баба и дядо пък реагираха съвсем естествено.

-Да, вижте я: и по формата на очите, и по вида на косата, и по усмивката наистина, абе да, приличат си. - скалъпиха под носовете си. - Деца, защо не излезете малко на въздух да си припомните какъв е дневният въздух на Земята? - засмяха се, но се усещаше притеснението в гласовете им. Случваше се нещо... И най-вероятно бе свързано със Сълза.

С Теди се направихме на ударени и бързо излязохме от вкъщи. Отправихме се към нашето място в парка. Още не го бяхме доближи, а вече чувахме викове сякаш сме там.