Неонче

"Защото съм влюбен в теб!"

През очите на Джун

-Джун, хайде ела да се забавляваме! - викаше ме Изи. Бях седнала на единият от фотьойлите.
-Разбирам те, че искаш, но не се чувствам конфортно сега.
-Сподели. - седна на дясната облегалка.
-Ами Стийв се държа добре с мен само в понеделник, а след това се правеше, че не ме вижда. Не очаквам от него специално отношение, но просто се чудя на акъла си. Как можах да повярвам, че едно от популярните момчета на училището ще иска да сме приятели. Дори не мога да кажа "нещо повече от приятели", а да не говорим да спомена думата "гаджета". - тя се натъжи. - Хей, моля те, не се натъжавай.
-Защо да не се? Аз ти тикнах мухата в главата, че може да те харесва.
-Няма значение. Моля те, недей. Не си виновна. Да не забравяме, че обикновено гаджетата преди това са били приятели. - изгледа ме така, че само дето не каза "Какви романтични книги си чела, какви романтични филми и сериали си гледала?". - Знам какво си мислиш и знам, че ти знаеш, че романтиката не ми е жанр на почит.
-Вярно. - засмяхме се.
-Моля те само едно. Не се натъжавай.
-Добре, няма.
-Благодаря ти.
-Няма за какво. Сега ми е чудно едно нещо.
-Кажи.
-Как да те изкарам от тази зона на дискомфорт.
-Не знам.
-Тук няма алкохол...
-И по-добре. - засмяхме се. - По погледа ти познах, че имаш намерения да ме натъпчеш с алкохол.
-Ооо да! - започнахме да се смеем още по-силно. - Щях да те замразя, оставяйки само главата ти незамразена, за да може да поглъщаш алкохола.
-Хей, това май ме пооправи.
-Искрена ли си? - тя повдигна вежда.
-Познаваме се буквално откакто си се родила, вече само като те видя ми се оправя настроението. - усмихнахме се една на друга.
-Момичета, идвате ли? - Томи и Теса ни питаха.
-Хайдеее! - хванах Изи за ръката и отдохме да танцуваме. Не след дълго до нас се доближиха няколко момчета. В такива случаи много мразя силите си. Заради свръхслуха си, чувах целият им разговор. Говореха си Радо, Тоби, Томас, Итън и Стийв. Всъщност, само Стийв говореше как е станал популярен, Радо се хвалеше с това, че ако беше на 20, всички щяха да го познават като плейбой. Останалите стояха и се опитваха да се измъкнат от този разговор. Изведнъж нещата станаха така, че се блъснах в Стийв, който се ядоса от сблъсъка, нищо, че той остана изправен, а аз паднах на пода.
-Какво си мислиш, че правиш?! - изкрещя ми.
-Моля?
-Чу ме!
-Какъв ти е проблемът? - Изи се появи и повдигна вежда.
-Ти не се меси!
-Тя ми е като сестра, значи мога да се меся!
-О! - не очакваше този отговор, тон и изражение от страна на Изи. Гледах я със смесени чувства. От една страна благодарността ми към нея, че за пореден път се хвърля в огъня заради мен, а от друга страна не исках Стийв да ѝ направи нещо. Някаква течност, която потече от скалпа към лицето ми, ме изкара от мислите ми.
-Кретен! - изкрещя му Изи. - Ела Джун.