Неонче

"Тези не бяха хората, за които се представяха"

През очите на Мони

Целият ден мина много бързо, неусетно дори. Теса се запъти към дома си, Миши, Криси и Тони също си тръгнаха, всъщност, всички, изключение на Анабел си тръгнаха. Останахме с нея на бариерата, за да ѝ правя компания, докато дойдат да я вземат с кола.

-Как издържаш? - пита ме, след като допреди малко се смяхме много.
-Тоест? - попитах, учудена от неочаквания въпрос.
-Как издържаш да седиш до Моритън?
-Не е много лесно, но успявам. Свикнах. Вече само вътрешно откачам.
-Супер. А представяш ли си, ако и той е свръхо?
-Знаеш ли, че е възможно?
-Наистина ли? - възкликна.
-Да.
-Защо мислиш така?
-Вечерта, в която бяхме у Джун. Преди купона се разхождах на знаеш какви места.
-Оле не! И към колко часа?
-Преди да дойда на купона се разхождах.
-Убита си! - изражението ѝ беше комбинация между шеговито и ядосано. Засмях се. - Не се смей! Не знаеш ли какво може да ти се случи?
-Какво?
-Да те отвлекат или по-лошо.
-Този, който се опита да ме използва си изпати много, така че не се тревожи.
-Оле не! Ужас! Убих те! - в началото беше ядосана, но после се поуспокой и се засмяхме.
-Та така де. Заради този, който се опита да ме използва, отворих портал в космоса, който беше много близко до слънцето, в резултат, на което се изморих и след като видях един жълто-зелен балон, припаднах. Накратко този балон беше от клоун, който беше като детските, но с разликата, че носът му не беше червен, и косата му беше къса и права, под къса разбирай, че е с дължината на дългите момчешки коси. Много хубаво го казах, знам. - засмяхме се. - Помогна ми да се прибера. Знае името ми и го питах за неговото. Каза само, че геройското му име е Мормешкото.
-Еха, че име. - засмя се.
-И аз се засмях, когато ми каза. Обясни ми, че това име е комбинация от истинското му име и думата "смешкото". Предполагам, че частта от това име, която участва в истинското му име е "Мор".
-Сега като се замисля, е много вероятно.
-Така е.
-Сложи си качулката. - пребледня и се ококори.
-Защо?
-Просто го направи! - заповедно изкрещя.
-Добре, добре, добре. - сложих я.
-Ей, блонди! - този глас ми е много познат. Стефан. Анабел не знае за нашите сцени с него, но ще присъства на следващата.
-К-какво и-и-иссскашш? - заекваше Анабел.
-Да се позабавляваме и под това разбирай, аз да се позабавлявам с теб. - звучи грешно, но за него забавата е да пребива другите. - Отдавна не съм се забавлявал с теб. - говореше като злодей. Посегна да ѝ стисне дясната китка, но без успех, защото го прекъснах.
-За днес досега колко човека те направиха на нищо? - питах. Лицето ми беше прикрито с качулката.
-Моля?
-Питах те нещо.
-И защо трябва да са ме направили на нищо, че да искам да се забавлявам.
-Защото или другите те правят на нищо и затова си го изкарваш на тези, които не смеят и дума да ти кажат... - свалих си качулката. Говорих нагло. - или имаш психични отклонения.
-О! Аз...съжалявам. - каза и прекрати всичко. Сложи качулката си и избяга.
-Какво беше това? - пита ме Анабел.
-Толкова бързо се уплаши от мен. Дори предният път не беше така.
-Предишен път ли е имало? - ококори се.
-Да.
-Много работи имаш да разказваш значи.
-Така е.
-Ако не е нахално, какво се случи?
-Ами... - разказах ѝ само до там, където влязох в блока.
-Еха. - остана изненадана. - Браво на теб! Супер си се справила!
-Благодаря. - усмихнах се.
-Продължавай все така! - каза весела.
-Бип-Бип-Бип. - чухме клаксона на колата на сестра ѝ.
-Трябва да тръгвам, Мони. Съжалявам, че не можем да си поговорим още.
-Няма проблем, не се тревожи. - усмихнах се.
-Добре. Благодаря ти за разбирането.
-Няма за какво.
-Чао! - усмихна се и помаха.
-Чао! - направих каквото и тя. Влезе в колата и тя се отдалечи. Реших да тръгвам към вкъщи. Видях нещо черно пред мен. Стъписах се.
-Развали го! - изкрещя Николета. Успокойх се, защото помислих, че отново черното същество е пред мен, но всъщност е било черното ѝ бюстие.
-Кого съм развалила? - автоматично заговорих с нагъл тон.
-Стефан!
-А, него ли съм развалила? Абсурд!
-Развали го! Винаги всичко разваляш!
-А той, ти и останалата част от групичката ви не се опитвате да развалите някои момичета от класа, в това число и мен, така ли?! Ако имаш достатъчно мозък в главата си, ще разбереш, че въпросът реторичен! Държите се с околните ужасно, а като те ви го връщат сте най-засегнатите хора на света! Изобщо някога опитвали ли сте се да видите какво причинявате на другите?! Стига вече! - изкрещях, завъртях се и направих портал, с който веднага се прибрах вкъщи.