Неонче

"Теди!"

-Ехааа, толкова много падащи звезди! Красота! - възкликнах, удивен от нощното небе.
-Всяка вечер е така. - рече Джилà.
-Благородно ви завиждам. - отвърнах.
-Мале, мозъкът ми гръмна! - викна Томи. - Не смогвам с желанията!
-После ще си казваш желанията, сега имаме друга задача. - каза му строго момчето, което преди малко Томи нарече Жоро.
-Пясъкът е толкова мек... Като плюшена играчка! - обяви Сълза, която вече се беше разпльокала по повърхността.
-Да, наистина. - съгласи се Жоро. Той също легна на пясъка.
-Облаците са много интересни. - спомен Теди. - Имам чувството, че ако легна на тях ще ме издържат.
-Разбира се, че ще те издържат, защо да не те издържат? - попита Джилà, видимо озадачен от съмнението на Теса. - Всеки може да легне на облаците, те също са повърхност. Е, вярно, не са като пясъка, потъваш повечко, но пак може да се движиш.
-Чакай, какво?! - ококори се Теди. - Може да се ходи по облаците?!
-Естествено!
-Шегуваш ли се с мен?
-Не, защо да се шегувам?
-Ами... Не знам... Може би, защото на Земята това е невъзможно...
-На планетата ви да, но тук е напълно възможно.
-Как става?
-Добираш се до облаците и стъпваш на тях. Все едно ходиш по памук.
-Ще пробвам! - развълнува се, зае стартова позиция за политане. - Онзи облак там ми изглежда, че е наблизо! След малко се връщам! - полетя, сякаш досега е била държана на въже. С огромно нетърпение и детска сила, тя стъпи на една летящата плюшена играчка. - Хора, тук е много приятно, елате! - викаше Теди, но за да стигне до нас гласът ѝ, тя използваше телекинеза, че да изпрати посланието си по-близо до нас.
-Ъъм, Джилà, това пространство безопасно ли е? - попитах. - При положение че се водят ожесточени битки, мисля, че е редно сме предпазливи.
-Чудесен въпрос. - отвърна. - И още по-чудесен начин на мислене. Отдавна никоя земя не се води безопасна. Дори тази, макар и да е най-мирната зона. Всичко може да се случи във всеки един момент.
-Охооо, и пясъци масажори ли имате? - възхити се Жоро.
-Моля? - туземецът не можа да схване.
-Пясъкът вибрира. - поясни момчето.
-Веднага стани! - извика вълшебникът.
-Какво, защо?! - уплаши се, поразмърда се и изчезна...
-Плаващи пясъци? - попита Сълза и побърза да се изправи.
-Тук няма плаващи пясъци. - рече Джилà. - Тук има заклинания...
-И какво да правим? - попита Хорхе.

В този момент зрението ми се промени. Започнах да виждам хората в жълто, а земята и небето - в тюркоазено. Видях приятелите си в близост, а в далечината - с размерите на насекоми - като рояк се задаваше огромна армия. Нямаше как да се изправим срещу тази армия с нашите сили. Или поне някои от нас. В сравнение със заклинателите, някои от нас си бяха напълно беззащитни. Нямаше какво друго да направим освен да се скрием.