Неонче

"...аз обаче имам само теб"

Както си спинках сладко, започнах да разсъждавам на сън. Със сигурност минава 11:40, а аз нямам никакви намерения да се събудя. Същевременно слънчевите лъчи могат съвсем спокойно да навлязат в стаята ми, тъй като пердето беше изместено, а щорите - вдигнати. Многото светлина, която влиза в стаята през големия прозорец и светлите и нежни нюанси, в които е украсена стаята ми, я превръщаха в едно райско кътче за всяко едно дете. Шаренко и успокояващо. В стаята ми може да се види какво ли не: от двукрилен гардероб, пълен с играчки, до закачени на стената саксии от пластмасови туби, подредени в крива линия. Да не забравя да спомена и за другата туба, която също с промяна на формата си беше успешно закрепена за стената и превърната в аквариум. Нейде там има едно рафтче с грамоти от различни конкурси, олимпиади, събития, в които съм участвал. Осъзнавам, че е хубаво човек да разполага с такива специални листи хартия, но повече ми харесва рафтът с фигурки от различни филми, сериали, анимационни филмчета, шоколадови яйца и откъде ли още не.

Неведнъж съм си създавал малки, но като казвам малки разбирайте много малки градчета, чиито жители бяха точно тези фигурки. Едното градче беше направено с железопътна релса във формата на безкрайност и една картонена кутия, която играеше ролята на сграда (в зависимост от това как ще си играя, статутът на сградата се променяше - понякога беше къща, друг път офис, трети път барче и така нататък). В един момент се наложи стаята да се почисти и нали знаете какво става, когато възрастен човек почиства стаята на дете, чиито играчки са разпръснати по цялата земя? Градчето, на име Дествèника, бе опустошено. Когато ми подариха лего замък и го сглобих, то тогава дойде времето да основа втората Дествèника. Този път освен железопътната релса имаше и едно кръстовище от лего улици. Доближих ги едно до друго така, че все по някакъв начин превозните средства да минават от кръстовището по релсата и обратно. За целта впоследствие развалих безкрайността, превръщайки я в две полукръгчета, и ги сложих в краищата на улиците и така станаха две по две свързани. Замъкът също понякога беше едно, после ставаше друго... После обаче реших, че би било по-интересно ако отново създам стаи. Какво означава "отново" сигурно се чудите. Означава, че преди градовете строих малка болница, малки магазинчета, малки стаички и реших отново да ги направя и разпределя по улицата. Замъкът бе съборен, за да бъдат издигнати различни гарсониери. Какво ли не съм правил с легото... То ми е най-любимо от всички играчки. То ми помогна да развия въображението си. Не че не съм си играл и с другите играчки. Веднъж си бях решил, че цялата ми стая е една вселена, а всяко нещо в нея - леглото, бюрото, всеки рафт по отделно, шкафовете, въобще всяка мебел - бе отделна държава. До градове не бях стигал. Понякога обаче си казвах че стаята ми е държава, а мебелите - градове. Така и не се разбрах със себе си по този въпрос. Дали фигурката има крила и лети от мебел на мебел, дали с лего летящо превозно средство, дали с въжета, по които да се пуснат, дали със самолет от кутия за обувки фигурките си ходеха на гости. А какво ли би било, ако използвам силите си, за да превърна стаята си наистина в планета - с тревата, водата - и да вдъхна живот на фигурките и по този начин да си играем заедно? Може и да го изпробвам някой път. Все пак силите ни не само да изстрелваме каквото и да било от ръцете си и да привличаме предмети, нито пък са предназначени изцяло за тази цел.