Неонче

"Съжалявам, че те убих в диспансера"

Отидох в кухнята и ги видях. Да, видях баба и дядо, но освен тях видях и още нещо - боядисаните яйца. Изпитах смесени чувства. - гадно, защото, ако не беше този отвратителен психо диспансер щях да съм тук и да помагам с боядисването, а и защото вместо вчера да върша дивотии, можех да ги накарам да боядисаме някое друго яйце, все пак вчера беше събота, тъжно, защото пропуснах това приятно боядисване, но същевременно и приятно, защото е празник, а тези яйца бяха като храна за душата. Така хубаво боядисани, с какви ли не техники.

-Избери си яйце! - усмихна се баба.
-Чакаме този момент от много време! - радостно каза дядо.
-Хммммм...ами сега? Какво да направя? Много искам да си взема някое, но всички са толкова красиви. Може би това? - посегнах към едно, което беше жълто с кристали, но после свих пръстите си. - Не, твърде е хубаво. Ами онова? - следващото, което си харесах, беше направено с помощта на памук. Разбирайте, че имаше много цветове. Е да, но и при него свих пръстите си. - Да взема такова хубаво яйце и то може да се окаже, че не е борец, по-добре не. А! Ето това!
-Сигурен ли си? - пита ме дядо и се засмяха.
-Да! - посегнах и го взех. Беше зелено. Любимият ми цвят. Едно от малкото обикновени яйца, които имаше във всичките 3 чинии, 5 купи и 10 поставки за много яйца.
-Как му се зарадва. - каза баба и се усмихнаха. - Всякаш беше вчера, когато беше на 5 и си взе абсолютно същото яйце и му се зарадва толкова много, че след това си го пази много време.
-Нямам намерения да пораствам. - засмяхме се.
-Това го знаем. - каза дядо.
-Хайде да започвамеее!!! - нямах търпение. Подскачах много бързо.
-Кои ще са първи? - пита баба.
-Ти и Тони. - отговори ѝ дядо.
-Ами хайде да те видим! - закани се баба. Нейното яйце беше направено с техниката, в която яйцето се увива с памучен парцал (или нещо друго, важното е да е памук), по който имаше дупчици. Беше в няколко цвята. Долових червено, жълто и оранжево. Не стига това, а като е увила яйцето, е сложила и малко растения, чиито следи да останат по него. - Хайде де! Какво чакаш? - засмя се.
-О да! Вярно! - чукнах я, в резултат, на което моето яйце пострада.
-Сега го завърти! - чукна ме. - Опа! Твоето падна в боя! - засмяхме се. Погледът ѝ се насочи към дядо. - Да те видим и теб!
-Добре! - неговото яйце беше освен боядисано в боя за яйца, беше и рисувано. То беше жълто и нарисувано като смеещото се със сълзи еможди.
-Опа! - докато се наслаждавах на красивите яйца, баба е победила и дядо. - Погледнете и от другата страна, сега ще имате още яйчена салата. - засмяхме се.
-Тони, хайде да те видим! - сега се закани дядо.
-Хайде! - той всякаш си имаше нагласени някъде. Просто си взе дори без да гледа какво яйце е взел. Следващите 3 минути бяха посветени на моето велико избиране на яйце. Това, което си взех, беше лилаво, с малко водни бои - бяло, синьо и още няколко цвята и всичко това се е превърнало в картина на космоса. Дожаля ми, но не исках да губя повече време.
-Готов?
-Да! - чукнах го, но този път не моето, а неговото яйце се счупи. - Обърни сега! - чукнах го отново. - Опааа!
-Еее! - засмяхме се. - Вие какви борци се оказахте?
-Ами такива! - каза баба. - Силни! - продължихме да се смеем.
-На какво ухае така приятно? - питах.
-Козунакът! - баба скочи от масата, много уплашена и отиде до фурната, намираща се на балкона. - Оле оле оле оле оле, дано да не е, дано да не е, дано да не е. О! Чудесно! Не е изгорял. - издиша дълбоко.
-Щях да го оправя, ако беше изгорял. - казах, още видимо уплашен от реакцията ѝ.
-Вярно е. - каза дядо. Засмяхме се.
-Хайде да видим козунака как е, че вече не мога да издържа само на аромата му! - казах.
-Трябва да изстине. - каза баба.
-Ей сега ще изстине. - казах и ръцете ми станаха сини, всякаш са покрити с лед. Отидох до козунака и на разстояние на ръцете ми от 3 сантиметра започнах полека лека да го охлаждам. След 3 минути резултатът беше на лице. - Готов е! - казах радостно. Щракнах с пръсти и той беше готов, нарязан.
-Бравоооо! - ръкопляскаха ми.
-Благодаряяяя! - поклоних се шеговито. Сложих го на масата. - Наистина е много вкусен! - възкликнах.
-Радвам се, че ти харесва. - каза баба.
-Как няма да ми хареса? Това е невъзможно!
-Викаш, че щом е домашен е хубав. - усмихна се дядо.
-И щом е приготвен от не кой да е, а от теб, бабо, просто е изключено да не е вкусен и да не ми хареса.
-Винаги за всичко казваш така. - усмихна се. - Вижте колко много яйца имаме вътре, а на балкона има още 3 купи. - кога са ги боядисали??? - Ето защо предлагам да продължим.
-С удоволствие. - каза дядо.
-Нямам нищо против. - казах.