Вървяхме предпазливо до училище и не ни се случи нищо лошо за наша радост. Влязохме в училище и нямаше никого, защото беше около 6:55. Качихме се в стаята си на четвъртия етаж и седнахме на втория чин от колоната, която е до стената. В стаята беше само мълчаливото момче.-Смея да твърдя, че който е писал програмата е бил пиян. - казах ѝ.
-Съгласна съм. Как могат да ни сложат първи час с полицайката? - Така наричахме учителката по география.
-Хей здравейте! - Мони влезе и помаха, след което седна на чина зад нас. Беше облечена с черна блуза с дълъг ръкав, от която на врата ѝ се подаваше част от униформената тениска, а от ръкавите ѝ се виждаха само пръстите, черни дънки и черни маратонки. Обичайното ѝ облекло.
-Здрасти! - обърнахме се към нея.
-Знам си късмета. - каза ни. - Сега ще ме вдигне.
-Защо мислиш така? - Пита я Теса.
-Защото си знам късмета. - каза ни. - Ще предскажа бъдещето си - ще се появи Великият господин и последователите му и ще се заядат с мен, ще дойде Моритън и ще седне на мястото си до мен, което ще ме изпоти, зачерви, сърцето ми ще забие като лудо и ще се разтопя. После ще дойде учителката, която ще ме вдигне, ако е в добро настроение, ще ме изпита на лесни неща, но ако не е - мъртва съм. Това ще е общо взето.
-Не мисли така. Всичко ще е наред. - каза ѝ Теса.
-Дано.
-Хей здравейте! - влезе Белчето, сложи си нещата на първия чин и дойде между втория чин, където бяхме ние, и третия чин, седна на земята и се облегна на стената, понеже редицата, на която бяхме ние, беше към стената. Всъщност буквално нашата си група беше на тази редица. Има 1-2 изключения. - Как сте? Как е животът?
-На училище сме, как да бъде? - усмихна се Мони.
-Еее стига де! Ще има нови драми, нови бисери, нови шеги, учителката по биология ще ни разкаже още за живота си, а и освен това, днес ще се позабавляваме.
-Какво било? - питаха Айрияна и Томас. - Ще има забава и няма да ни поканите?! - засмяхме се. - Засрамете се!
-Идвайте де! - каза Белчето. Айрияна и Томас бяха на чина зад Мони.
-Каквато и да е забавата, нека да не започваме преди всички да се съберем. - каза Айрияна.
-Добра идея, Айри. - каза Белчето.Неусетно часът е станал 7:20, а по това време всички влизат в стаята. Буквално всякаш допреди този час ги държат навън. Иви и Стела влязоха също и седнаха на зад Айрияна и Томас, а Изи седна на мястото си до Белчето. Анабел беше зад Иви и Стела и остана още един чин, на който сядаха Томи и Скот. До Анабел седна Филип, а Моритън седна до Мони. Останалите деца също седнаха по местата си. Останаха 2 празни чина. Влезе учителката и всички се изправихме. Тя беше облечена, както винаги с черна рокля, на бели петна, точки и линии. Беше много висока, с руса и къса коса, със сини очи и носеше черни токчета.
YOU ARE READING
Неонче
Teen Fiction***Тъй като започнах да пиша книгата преди да започнем да изучаваме по-подробно езиковите норми, главите в началото са с грешки, но ще направя сериозна редакция, когато завърша "Неонче".*** Първа книга от поредицата "Приятели". Ще се довършва в дви...