Неонче

"Той иска да убивам,..."

-Ани, много искам да разбера дали имаш някакъв план. - рече Томи.
-Планът е, че няма план. - отвърна Анабел въодушевено. - За импровизации не си ли чувал?
-Приятелко, импровизирам постоянно, но не и в сериозни ситуации като тази.
-Ами, за всичко си има първи път.
-Да не би да си вътрешен човек на врага? Искаш да ни пратиш на сигурна гибел ли?
-След като прекарах онази коварна болест, осъзнах, че трябва да живееш живота си пълноценно и за мига, защото сега сме свободни, но в следващата секунда може да изскочи някой от вражеския фронт и да ни залови.
-Нали не си врачка? - Томи изтръпна.
-Неее, не ставай смешен. Силите ми са свързани само с водата.
-Радвам се.
-Момент, тихо! - намесих се. - Чувате ли този глас?
-Какъв глас? - попита Филип.
-Чувам го. - включи се Миши. - Гласът на плачещ шивон.
-Да го проследим ли? - попита Томи.
-Може пък да ни помогне в битката. - предположи Филип.
-Ами, ако е капан? - зачуди се Томи.
-Твърде много сапунки гледаш, Томи. - каза му Миши.
-По-стойностни са от твоите сериали за вампири и върколаци. - изсъска Томи.
-Всеки с предпочитанията си, а семейните драми в Русе, сега имаме важна работа. - прекъснах ги.
-Чакай, какво?! - изчервиха се. - Какви семейни драми?!
-Успокойте се и нека не правим сапунен скандал. Обстановката, в която се намираме, не позволява каквито и да били скандали. - намеси се Филип.
-Разбрах къде е шивонът. - информира ни Анабел. - Тръгваме ли към него?
-Да. - отговорихме заедно.
-Хайде тогава.

След малко излязохме на кръстопът на тунели. Стояхме в нашия тунел, а шивонът ни се падаше отдясно, но все още не се виждахме. Разговаряше с някого по устройство, подобно на нашите телефони:

-Не мога да го направя! Той иска да убивам, а аз не съм такъв шивон! Како, ще се наложи да те оставя за известно време.
-Колко ще е това известно време?
-Докато не го свалят от власт.
-Това никога няма да стане. Ще дойда при теб.
-Стой горе! Как ще разберем иначе дали всичко е приключило?!
-И да ме направят на нищо, защото не знам къде си. Забрави ли за този закон?
-По дяволите!
-Трябва да го успокоим. - казах на останалите.
-Да, но как? - попита Миши.
-С прегръдка? - предложих.
-Защо пък не, но не е достатъчно. - каза Филип. - Трябва да има и още нещо. Нека го успокоим и привлечем на наша страна.
-Давайте да мислим реч! - включи се Анабел. - Как ще го накараме да мине на наша страна със сигурност?
-Трябва да се обмисли... - отговорих. - Чакайте! Къде е Томи?!
-ТОМИ?! - извикахме всички.
-Тук сме! - отговори ни той. - Докато умувахте какво да направим, го прегърнах и му разказах за нас и как и защо сме дошли в тяхната държава. Фактът, че има надежда за връщането на живота в някогашния му темп, зарадва много нашия нов приятел Зѝло.
-Шнивиник! - каза ни нещо на своя език шивонът с много дрезгав глас. Личеше си, че се притеснява.
-Томи, как си говорихте, при положение че Зѝло говори на своя език? - попита го Ани.
-Много лесно! Само го докосваш и научаваш езика му. Няма никакви проблеми.
-То хубаво, ама какво ни каза преди малко? - попита го Миши.
-Казва "Здрасти". Елате и го докоснете, за да проговорите езика.

Обясни и на Зѝло какво предстои да се случи. Шивонът се съгласи.

-Не е нужно да го прегръщате, достатъчно е само да си допрете нокътя на кутрето до която и да е част на тялото му.

Само аз го докоснах - потупах го по рамото. Другите правиха гримаси в знак на отвращение. Зѝло видя това и му стана гадно.

-Я да се стягате! - ядоса се Томи. - Какво има?
-Не може ли да не го докосваме? - попита Филип.
-Абе, ей, принцесо! - извика. - Всъщност не, че обиждам принцесите.
-Горе ръцете! - изрева някой от някъде.
-Видяхте ли?! Чуха ни!
-Томи, ако продължаваш така ще ти залепя устните с лепило. - предупредих го. Малко се намуси, но толкова.
-Накъде?! - попита Анабел.
-На никъде... - отвърна Миши.
-Ще се сражаваме... - намеси се Филип.
-А! Защо? - попитах.
-А какво да направим?! - изсъска Филип. - Да седнем с тях на по кафенце ли?!
-Добра идея, но нека я оставим за по-нататък. - очите ми светнаха и шивоните, с които момчето на вятъра искаше да се бием, се появиха, кротки и хрисими, при това със сведени глави. - Ако се бием с тях ще изгубим ценно време, по-добре да ги заставим да бъдат на наша страна. - усмихнах се. Филипчо се успокои.
-Тогава да се отправяме към по-голямата опасност. - предложи Анабел.
-Тръгваме. - отговори Томи. - Зѝло, ти водиш.
-Дадено. За да е по-безопасен пътят ни, ще продължим под земята, съгласни ли сте?
-Разбира се! - отговорихме хорово.
-При това положение потегляме.

Вървим вече от 3 часа и имам чувството, че няма да стигнем скоро, което е нормално като имаме предвид размерите на държавата, съответно и на градовете.

-Зѝло, минавал си през тези тунели, за да стигнеш до двореца, нали? - попита го Томи.
-Естествено, че да.
-Тогава не може ли Тони да влезе в главата ти, за да види някое близко до врага място и да отвори портал, за да стигнем там по-бързо? 
-Никакви проблеми.
-Благодаря ти! Тони, твой е.
-Не можа ли да се сетиш преди да предприемем този поход?! - извика Филип. - Къде ти беше умът?!
-Филипчо, изморен си, ще ти дам сили, но не прави панаири, много те моля. - намесих се, преди да се наложи да крещим или да използваме силите си.

Влязох в главата на Зѝло и устремих право към спомените му от тунелите. Намерих едно място в тунелите, от което можем да влезем директно в двореца.
Веднага щом получих необходимата информация излязох от главата му и отворих портала, през който минахме всички.