Неонче

"Ужасно същество съм"

Събудих се към 7:30. Последен ден от ваканцията. Времето, прекарано в онзи психо диспансер, обърка всичките ми планове. Добре поне, че не ни затрупаха с домашни. Сега е време да си спомня какви са задачите ми.

-Добро утро, Тони.
-Добро утро, Мечо.
-Видях какво искаш да си спомниш, но се чудя дали да ти го потретя, защото вече става затормозяващо или не? Потретвам! Когато се събудиш, първата ти работа ще е да видиш дали всичко навсякъде е наред. После, когато се увериш, че баба ти и дядо ти не са разбрали за действията то, е да звъннеш на Теса и да ѝ кажеш, че искаш да се видите. Предполагам се досещаш, че целта на това виждане е, за да ѝ се извиниш. Остана още една задача и тя да затвърдиш състоянието си, което пак ти напомням, че трябва да бъде на предишния Тони. Разбра ли ме?
-Да. Разбрах всичко.
-Супер. Късмет!
-Определено ще ми трябва. - казах и излязох от стаята.

Бях по пижама. Всъщност, вкъщи винаги съм с пижама. Нищо ново под слънцето. Отидох в кухнята, където вече бяха баба и дядо. Време е първата стъпка да започне.

-Добро утро! - усмихнах се.
-Добро утро! - казаха почти едновременно, усмихнати.
-Гладен ли си? - попита ме баба.
-Не, не съм.
-А какво мислиш да правиш в последния ден от ваканцията? - пита ме дядо.
-Ще изляза с приятели.
-Добра идея. - зарадва се баба. - Само моля те внимавай, докато си навън.
-Няма проблеми. - усмихнах се.
-Ами защо си станал толкова рано? - пита ме дядо.
-Защото сега се събудих. - засмяхме се. - Просто не ми се спи повече.
-Имаш енергия. - каза баба.
-Ами да, все пак в последните дни не съм се движил.
-Сериозно ли? - шашна се баба. - Не ви ли даваха да се движите? - ококориха се.
-Ако някой посмееше да излезе от килията си, следваше бой с всякакви подръчни материали.
-Ужас. - възмути се баба.
-Така е. - съгласих се. - Вижте какво. Предлагам да не се връщаме в тези дни. Минаха. Да, това са дни, това е време, което можехме да прекараме по различен начин, но уви. Станалото, станало. Важното е, че сега съм тук и вече всичко е както преди.
-Така е. - казаха заедно. Последва групова прегръдка.
-Ние вече трябва да тръгваме. - каза баба.
-Добре.
-Чао засега! - казаха един след друг.
-Чао! - помахах и те излязоха от апартамента. След това се върнах в спалнята си.
-Мечо, Нефлик, Мефлик, Нечо, не знам как да те нарека, искам да ти кажа, че с баба и дядо всичко е наред. Нищо не ми казаха.
-Дано да си прав. - Мечо се изправи на леглото.
-Преди да кажа важното, ще ти кажа, че каквото си малко меченце си много сладичко. - направих сърце с ръцете си, което стана зелено балонче във формата на сърце. - Ехааа...как стана това?
-Всички сили, Тони. Те не са само да стреляш с вода, да правиш портали, да се превръщаш в котка или какво ли още не. Виж, че има и малки неща.
-Така е.
-Кажи сега важното.
-Ще се обадя на Теса.
-В 7:40? - Мечо присви едното си око. Толкова е сладичък като се движи, че не знам вече какво да кажа. - И стига си ме гледал така! - изкрещя и се зави, докато още беше прав.
-Обикновено Теса винаги става рано в последния ден на ваканциите.
-Щом казваш.
-Звъня. - взех телефона и я набрах. - Не вдига, но защо?
-Има много теории. Една от тях е, че още спи.
-А ако не спи?
-Или е някъде без телефона, или ти е толкова сърдита, че въобще не иска да говори с теб.
-Ще звънна пак.
-А ако спи?
-А ако не спи? - пак се прекъсна звъненето. - Не спи. Сама прекрати звъненето.
-Тогава отиваме на втората теория в категорията "А ако не спи?".
-Ще звънна пак.
-Ставаш нахален.
-3-ти път за късмет.
-Дано късметът проработи, защото си личи, че всеки момент ще се разплачеш.
-Теса, моля те, вдигни. - той беше прав, че ще се разплача.
-Да? - тя вдигна. Говореше със студен тон, точно както в съня.
-Теса! Благодаря ти! - казах първосигнално.
-Какво има? - прозвуча загрижено. - За какво благодариш?
-Затова, че вдигна.
-Вдигнах, да. - студенината се завърна.
-Може ли да се видим?
-Да се видим? - изненада се.
-Да...ако може...старият Тони иска да те види.
-Наистина ли? - обнадежди се.
-Да.
-Къде?
-На камъните в парка и по-точно онези, на които можеш да седнеш?
-Добре. Тръгвам.
-Добре, ще те чакам. - тя затвори.
-Еее? - пита ме Мечо.
-Съгласи се! - заподскачах радостно.
-Тогава какво чакаш? Отивай!
-Добре, добре, добре, но...
-Но?
-Но какво да ѝ кажа?
-Нека сърцето ти да говори.
-Добре. Отивам. Чао. - отворих портал.
-Чао!