Неонче

"Опа..."

През очите на Теса

Отворих очи. Може би щях да се чувствам по-добре, ако не се бях озовала върху Ники.

-Ъъъмм, здрасти. - усмихна ми се.
-Хееййй. - ще бъдем любезни, разбира се.

Станах от него и се огледах. Притеснява ме колоритът на нашата групичка: най-вече Криси с нрава си, после да не забравяме какъв беше Николай допреди. Все си мисля, че в някой момент може да се прояви старият му характер. Мария също е под въпрос - все пак и тя е била в диспансера. Оставаме Айрияна, Мони, Тоби и аз да бъдем звероукротители.

-И сега какво ще правим? - попита Тоби.
-Трябва да се измъкнем от тук. - каза Ники.
-Обаче как? - включи се Айрияна.
-Ако вървим нанякъде в една посока може пък накрая да намерим изход.
-Амии, ако се опитам да разруша стените? - предложи Мария.
-Добра идея, но ако изгубиш контрол над силите си и разрушиш града? - попитах. - водна вълна, която със сигурност няма да спре само с краищата на държавата. Също може да предизвика земетресения на повърхността.
-Ако ме контролираш?
-А защо пък не пробваме с малки дупки? - предложи Мони. - Всеки със силата си да види дали ще успее да направи някакъв отвор?
-Всъщност защо са ни такива експерименти? - попита Айрияна. - Не може ли да излезем и да вървим горе?
-На показ? - Криси повдигна вежда.
-Мога да използвам силите си, за да ни превърна в малки кристалчета.
-Добре де, но тогава ще трябва да се движим 7 дни и 7 нощи.
-Бих се пробвала да влизам в умовете на шивоните, за да ни скрия, но не знам дали ще успея. - споделих.
-Сигурно са прекалено много, за да успееш да влезеш в умовете им. - отговори Тоби.
-Прав си. - отговорих, хванах се за голямата и седнах на земята. - Тогава какво ще правим?
-Имам идея. - все още лежащият Ники развали едноминутното мълчание. - Мария ще пробие дупка, за да мога да си извадя ръцете на повърхността, ако се налага ще изместя очите си на дланите, ще изнамеря някой шивон, ще увия ръцете си около него така, че да стане пашкул, после ще го сваля при нас, Тоби ще го приспи с някоя песен, Теса ще проникне в съзнанието му, ще разбере къде се намира дворецът, ще влезе в главата на Мони, ще ѝ го покаже, тя ще отвори портал и ще се озовем право при лудия шивон. Навити ли сте?
-Да. - казахме няколко деца заедно.
-Не. - чу се гласът на Криси.
-Какво?! Защо?! - попитахме.
-Няма ме в плана. - отговори той заядливо.
-Ще се включиш по-нататък. - отговори му строго Николай.
-Искам сега! - телепатът леко повиши тон.
-Осъзнаваш ли, че в момента загиват шивони? - Ники се изправи. - Всяка секунда е ценна, а ти не можеш да преглътнеш егото си.
-Нека се разменим. - предложих. - Той ще влезе в умовете им.
-А ако ситуацията се влоши? Ами ако нещо го прихване и реши, че трябва да смаже шивонът и Мони? - той се притесни.
-Ти пък защото няма шанс да го убиеш с твоя пашкул. Но нали винаги си безгрешен...
-Никога не съм твърдял, че съм безгрешен...
-О, така ли?! - прекъсна го. - Нима забрави какъв изрод беше преди месеци? - каза нагло, заядливо и обиждащо и повдигна вежда.