Неонче

"Бяхме на 13 години..."

През очите на Тони

Ами вече е сряда. Вторник мина без никакви проблеми и усложнения, но това не е повод за дългосрочна радост, нито е вратата към вечното спокойствие, а чиста проба затишие пред буря. Минаха първите няколко часа и дойде ред на физическото. Часът започна както обикновено със загрявка и 2 обиколки на тази част от двора, която е точно до училището. Направихме ги и започнахме да играем. Избрахме народна топка. Бяхме всички свръхи на класа, Хорхе и Моритън. Теса и аз бяхме консули. След много опити първи в играта падна Криси, после Изи, след нея Иви, Стела, Айрияна, Хорхе, Томас, Анабел, Миши, а накрая останаха само Белчето, Мони и Томи. Докато си избирах поредната мишена, нещо стана с Мони и тя избяга от изгаря с плач, прикривайки очите с ръката си. Теса даде топката на Миши и отиде при Мони. Миши от своя страна я даде на Криси, който веднага стана консул, а тя, Айрияна, Анабел и Белчето отидоха при Мони.

-Анулираме или ги изчакваме? - пита Томи, смаян от случващото се. Всъщност, всички бяхме смаяни.
-Служебна победа? - пита го Криси.
-В никакъв случай! Знаете ли? И аз отивам.
-Всички да отидем? - пита Томас.
-Не знам къде ще ходите, но всички, които сте изключени от играта, трябва да покриете нормативите сега. - появи се учителят и им каза.

Докато те си покриваха нормативите, с Томи отидохме до Мони и другите, които се намираха на най-далечната част на оградата. Мони беше седнала, сложила качулката, ръцете ѝ покриваха лицето ѝ. Теса беше седнала до нея и беше сложила лявата си ръка на дясното ѝ рамо. Белчето правеше същото, но беше от другата страна на Мони.

-Всичко ще е наред, не се тревожи. - успокояваше я Белчето.
-Това не е присъщо за мен. - каза Мони.
-Какво е станало? - питах.
-Някоя от вас да каже вместо мен, не мога да го кажа пак.
-Нали тя харесва Моритън, а сега Кларис отиде при него и се прегърнаха. - Анабел дойде до нас и ни прошепна.
-Абе, Мони! - възкликна Томи. - Остави го. Всичко ще се оправи. - Теса се мръдна, той седна до Мони, която беше облегнала ръцете си на краката, затова той хвана едната. - Има ли смисъл да страдаш? Ако наистина с нея са гаджета, то това значи, че съдбата е подготвила нещо много по-добро за теб. Сега със сигурност ще кажеш, че няма по-добро от Моритън, но явно има.
-Да не би да си развил и телепатия? - усмихна му се тя.
-Не, не съм. Филмите и сериалите много помагат. - засмяхме се. - Важното е да разбереш, че щом една врата се затвори, друга ще се отвори. Това запомниш ли, всичко ще бъде наред. Повярвай ми. Ти не си от тези, които веднага ще паднат, ще се предадат и ще се откажат. Много добре го знам и всички го знаем. Ти сама казваш, че това не е присъщо за теб. Тогава продължаваш напред, колкото и да е трудно.
-Прав си. - избърса поредната сълза.
-Махни сълзите. Достатъчно е, че винаги си в черни дрехи, недей и да бъдеш тъжна.
-Добре. - плахо се усмихна и изчисти вече последната сълза.
-Ето това е! - възкликна Томи. - Бясна ли си му?
-Леко. - засмя се.
-Искаш ли да се върнем в играта, да се направим, че това не се е случило и да бъдеш консул, като го удариш много силно с топката. - предложи ѝ.
-Става. Тъкмо ще се разведря. Хайде! - изправи се. - Да вървим! - първа пушка да играем беше тя. След нея Томи и после всички останали. С Теса останахме накрая.
-Добре, че Томи дойде. - казах ѝ.
-Така е. - съгласи се. - Нямаш си и на идея какво беше. Крещеше, блъскаше, за малко да започне да използва и сили и замалко да пребие Анабел. В главата ѝ всичко беше пълна каша, а сега Томи намести всичко.
-Така е. - съгласих се.