Неонче

2 години по-късно

Вече сме на 16 години. В 9-ти клас сме. Случват се много странни неща. Всичко започна един ден вкъщи. С няколко деца от класа си направихме парти. Децата са Томи, Скот, Филип, Айрияна, Иви, Мони, Белчето, Томас, Анабел и Стела. Всъщност, все още ги чакахме.

-Теса, не ми е много добре. - казах ѝ.
-Какво ти има?
-Вие ми се свят и ми се лежи и виждам много странни неща.
-Отиди и полегни малко. Като се почистваш по-добре, ела.
-Добре.

                 През очите на Теса

Вече всички доидоха, но Тони още не се е появил.

-Хора, ще отида да видя какво става с Тони.
-Да доида ли с теб? - пита ме Мони.
-Защо пък не? Ела като искаш. - усмихнах се.

Стигнахме до врата на стаята му. Виждах странни зелени светлини от ключалката. С Мони чухме и викове.

-Какво се случва? - пита ме Мони. Личеше си, че е уплашена.
-Не знам. - отговорих. - отварям вратата.

Мони само кимна в знак на съгласие. След като отворих вратата, с нея се уплашихме от видяното. По лицето и ръцете на Тони имаше зелени линии, очите му също бяха зелени. Той летеше и крещеше. От гърба му също се подаваха странни линии. Приличаха на краката на паяк. Цялата му стая беше заприличала на нищо. Всички мебели бяха счупени. Гледаше в една посока и крещеше, и удряше с тези "крака", подаващи се от гърба му. Към какво гледаше? Към какво удряше? Или към кого? Доста странно.

-Тони, какво става? - най-накрая се пристраших да питам.

Той ни погледна с много страшен поглед.

-Какво правите тук? - изкрещя уплашено. - не виждате ли? То е тук! Ето го там! - започна да сочи с пръст в единя ъгъл на стаята.
-Но...ттт-ттт-т-там няма никой и нищо. - Мони също се пристраши и проговори.
-Как така? - той се учуди.
-Ами ей така. - не знам как, но намерих сили да се усмихна.
-О. - единственото нещо, което той каза.
-Какво ти става? - питах го.
-Виддд-дд-дях еее-ддднно ссъъщщщееествтвтвтво. - още беше шокиран.
-Успокой се и кажи за съществото, което си видял. - казах.
-Със синя, дълга и къдрава коса. Черни очи. Бяло лице. Бяло като сняг. Около 1,90 метра висок. С черни дрехи. Червен нос. Държеше черни балони.
-Нещо като клоун? - пита Мони.
-Да.
-И какво от това? Превидял ти се е клоун. Какво толкова? - Мони се зачуди.
-Ами като ме е страх от клоуни?
-Сериозно ли? - Мони се ококори.
-Да.
-Олеле. - тя се възмути.
-Тони, излизаме от стаята. Ти се успокой и ела, защото всички само теб чакаме. - казах му.
-Добре.