Неонче

" ...и играта започна!"

На следващия ден с Теди, Томи, Иви, Стела, Тоби, Мони, Надя и Светослав отидохме в парка.

Паркът ни е много голям. Има полянки без нито едно дръвче, както и полянки с толкова много високи дървета, че ги водим за гори. Едно малко дунавско поточе на своя глава си бе проправило път през целият парк, тъй като той граничи с нея. Това поточе с времето се разрасна, но без да има претенциите за нова река.

Пълното име на този воден път е Своеволното поточе, а за по-накратко му викаме Поточето. По него можехме да плуваме, да се гмуркаме, въпреки че не беше толкова дълбоко. В него се намираше и някоя друга рибка, подводно растение и други речни животинки.

Много деца в групи по интереси са намерили своето място тук. Разбира се, местата не са окупирани, всеки може да ги посети. Всяка една група помага за опазването на красотата и развитието на парка. По този начин тук се поддържа изключително високо ниво на чистота. По този начин се появиха Въженият град, Панаирчето, Релсовият път и много други. Най-хубавото е, че всеки може да се радва на атракциите, тъй като са създадени от децата и няма нито ограничения, нито очаквания за възнаграждения.

Нашето място беше под една огромна плачеща върба. Направихме си малка къщичка за всеки случай, но също така си направихме и подземна стаичка. Тя беше тайна от всички. Под короната на дървото липсваше трева. Ето защо не можехме да сложим само един камък в тревата, за да знаем къде е тайното ни помещение. Сложихме повечко камъни, но само един не можеше да се премести - едно малко камъче, което приличаше на сърце. То беше като дръжка на дървената врата, над която имаше пръст.

Веднъж настана огромна суматоха, когато групата на копачите предприе копаене на подземни тунели. Надя и Стийв са били в стаята и тъкмо са щеши да се целунат, когато от едната стена с триста зора Иво, един от копачите, съборил едната стена: "Пуу! Ще му се не знае смотната работа! А! Я виж ти! Някой вече ни е изпреварил в действията! Браво на вас! Извинявам се за безпокойството и ще се постарая да оправя тази стена. До скоричко!". Каквото си е, децата сме добре възпитани. Момчето моментално се появи да ни помогне. Именно то даде идеята за подпиращи стени.

Нашият парк е красив и интересен.

Стоеше ни се на нашето място, но още с навлизането си в парка бяхме спрени от групата на бойните изкуства, която ни предупреди, че днес ще се провежда ролева игра, наречена "Шантав парк". В интерес на истината винаги имената са носили в себе си думата "парк".