Неонче

"Помощ!"

-Уникално е. - каза Айрияна.
-Благодаря! - отвърна човекът.
-Как се научихте да правите толкова красиви фигурки и форми с балончета? - пита го Моли.
-Съвсем наскоро се научих. Много обичам сапунените балончета и преди седмица започват да боравя с тях на по-високо ниво. И за една седмица се научих да правя такива неща с тях.
-За една седмица вече се справяте повече от добре. - каза му Теса.
-Благодаря!
-Какво още можете да правите от балончета? - пита го Моли.
-Ще се опитам да направя една картина. Ще ви помоля да си затворите очите, за да може да видите само крайния резултат.

Всички си затворихме очите. Чакахме...и чакахме...и чакахме...чакахме 30 минути, но си заслужаваше. Картината представяше пейзаш. Много красив пейзаж. Всякаш не беше от балончета, а преработено с компютър изображение. Беше много реалистично.

-Страхотно е! - казахме всички.
-Благодаря! - замълча замалко. - Имам един въпрос.
-Кажете. - каза Итън.
-Колко деца бяхте тук преди малко? - повдигна едната си вежда.
-14 деца. - отговори Стела. - Защо питате?
-Защото сега сте 11. - говеше така, всякаш знаеше защо от 14 сме станали 11.
-Къде се другите?!?!?! - изкрещя Иви.
-Помощ! - познавам този глас...Белче, ти ли си??? След като се поогледахме навсякъде и не видяхме никого, чухме един злодейски смях.
-Гледате навсякъде, но не и там където трябва да гледате. - чухме глас, но видяхме човека, който говори. Всякаш нямаше човек. - Ще ви подскажа. Погледнете нагоре.

Погледнахме нагоре и всичко ни се изясни. Човекът, който правеше балончетата, се е превърнал в човек от балончета. Белчето, Филип и Томас. Те бяха в балончета. Бяха уплашени. Викаха за помощ. Какво се случваше? Този човек приятел ли е? Или враг?

-Чудесен номер! - разкрещя се Томи и започна да ръкопляска. - Уникален! Но вече е крайно време да ги приземиш.
-Радвам се, че ти харесва този номер. - зъл смях. Везната наклони към страната на врага. - Но няма да ги приземя! - уплаши ни с крясъка си. - А на теб, понеже ти хареса, ще ти направя друг номер.
-Какъв?
-Такъв!

Ихааа... Томи зададе въпроса си много бързо, защото видя, че балонестият човек зарежда оръжие, което приличаше на базука. След това една силна струя от балончета го издигна във въздуха и го изпрати много надалеч. Всички се уплашихме.

-Виждам, че се уплашихте...но няма причина да се плашите. - този зъл смях ни ужасява още повече. - Хеййй, момиче, какво правиш зад мен? - Айрияна е успяла да се измъкне от всички погледи и е взела камък. Мислеше, че като е от балончета, ще успее да го спука. - Няма да ти се сбъдне! - той ѝ стисна китката, а тя от болка седна на земята. - Това, че съм от балони, не означава, че можете да ме спукате. Не, не можете. А тя ще тръгне по пътя на онова момче.