Неонче

"Честит Рожден Ден, сестричке!"

2 години по-рано

-И веднага да ми се обадите след прегледа. - помоли ни дядо.
-Разбира се. - отговори му баба и слязохме от колата. Дядо потегли.
-Имаме около 40 минути преди прегледа. - казах ѝ.
-Хайде да седнем на барчето.
-Съгласен съм, но няма да си поръчвам нищо сега.
-Ааа, не! Без такива! Поръчай си и ти, не ме оставяй сама да пия фрапе. - усмихна се.
-Еее, щом така настояваш, добре. - и аз се усмихнах.

Седнахме на барчето. Сервитьорката дойде и взе поръчката ни. Баба си поръча фрапе, а аз - безкофейново кафе. Не след дълго ни напитките ни дойдоха.

-Ох, Тони, дано всичко се развие добре. - каза с пречупен глас и отпи от фрапето си.
-Дано, дано, че вече ми омръзна с тези болки.
-Всичко ще се оправи.
-Надявам се. Как е фрапето?
-Хубаво е. Искаш ли да опиташ?
-Иска ли питане. - отпих малко. - Охооо, много е вкусно! Този път имаш късмет.
-Така е.

Не след дълго и фрапето, и кафето бяха изпити. Платихме сметката и се отправихме към болницата.

-Ей, браво на нас, тъкмо намалихме малко пикочната киселина! - казах с приповдигнато настроение и след една секунда установих, че баба се е стъписала.
-Вярно, че сигурно ще ти вземат кръв за изследвания! - хвана се за косата.

Сякаш виждаше само две възможни посоки - първата беше да се прибираме вкъщи, а втората - въпреки всичко да отидем на прегледа. Въртеше се на място. Ляво или дясно? Не след дълго реши да влезем в болницата. Качихме се на този етаж, на който е кабинетът на лекарката и седнахме на една пейка. Баба въртеше главата си наляво-надясно. Изражението ѝ беше много особено - хем уплашена, хем ядосана и периодично ме поглеждаше, ококорваше се и казваше: "То сега всичко се обезсмисля". Не след дълго дойде лекарката.

-Добро утро! Заповядайте в кабинета. - влязох най-спокойно, докато баба не знаеше на кой свят се намира. - Когато разговарях с Вас по телефона, ми казахте, че внукът ви има болки в коляното, а според изследванията, направени по преценка на личната му лекарка, пикочната киселина е над референтните стойности, нали така?
-Т-точно така. - дори гласът ѝ трепереше.
-Добре. Седнете на този стол, а ти, мило дете, събуй обувките и дънките си и легни там, за да те прегледам.

Събух се и легнах. Започна се едно голямо опипване на коляното, придружено от въпроса: "Така боли ли те?" или "А така?". Отговорът ми винаги беше един и същи - "Не". Последва преглед с видеозон.