Неонче

"Ще я удря той!"

През очите на Тони

Върнахме сме в щаба, където Шоколин ни посрещна бесен.

-Помогнахме ѝ в труден за нея момент, а тя ни прави мръсотии! - Шоколин изкрещя и блъсна масата с дясната си ръка.
-Какво има? - пита го Джукý.
-Закóса ни е изпратила медии. Казала им е куп глупости и те веднага цъфнали на вратата! Само да ми падне в ръцете! - сви юмруците си.
-Ще говоря с нея. - каза Исфин.
-Не! Джукý ще говори с нея! - извика Шоколин.
-И защо? - телепатът пита лидера с лека нотка наглост в гласа си. През червените стъкла на шлема му се виждаха очите му, които всеки момент щяха да изскочат от орбитите си.
-Не съм длъжен да ти давам обяснения! - блъсна стената с дясната си ръка, нарушавайки целостта ѝ. Не че нещо, но си помислих, че ще започне да пробива дупка в стената и ще я довърши, разбивайки главата на Исфин в нея.
-Исфин, моля те, спокойно. - Алвид започна да го успокоява. - Разбрахме, че яко те пере хормонът, но моля те, не показвай лошото си настроение по този начин.
-Пф, все тая. - Исфин излезе от стаята.
-Ще ни вкара в беля в някой момент. - каза Исис.
-Няма място за съмнение. - съгласи се с него Алвид.
-Джукý, ела с мен! - Шоколин ѝ заповяда и излязоха.
-Какво толкова имат да си казват насаме? - пита Исис.
-Според мен имат някаква връзка. - каза Алвид.
-Да, роднинска. - намесих се.
-Моля?! - възкликнаха хорово. Исис седна на един стол, а Алвид седна на масата, кръстосвайки краката си всякаш ще медитира.
-Не сте ли гледали сериали? - питах с усмивка и повдигната вежда.
-Само американски. - каза Исис.
-И аз така.
-Ох леле мале. - ударих се по главата с дясната ръка. - От сапунките знам, че всичко е възможно.
-Е, чак толкова възможно ли? - Исис повдигна вежда.
-Изгледайте сериалите, които съм изгледал, и тогава пак да си говорим.
-Добре де, добре. - изпуфтя Алвид. - Значи така мислиш? Че са роднини?
-Дам.
-Само аз ли мисля най-реалистично? Че тя му е дясната ръка? - пита Исис.
-Само ти мислиш така. - засмя се Алвид.
-Колко сте странни.
-Така е.
-Добре, хубаво започнахме така да клюкарим, но в крайна сметка да си помислим какво може да е ядосало Шоколин. - казах.
-От нас само ти можеш да се опиташ да прочетеш мислите му. - Алвид се усмихна и повдигна рамене.
-Ако искаш се опитай. - и Исис повдигна рамене.
-Ами... Добре. Ще опитам.

Извъртях очи, затворих ги и след като ги отворих, светеха в ярко лилаво. Търсих Шоколин по коридорите. Виждах така, всякаш бягам със скоростта на светлината. Минах през коридор, не виждах как завивам, но се озовавах в други коридори, минавах през ключалки. Последната ключалка ми показа Шоколин и Джукý.