Неонче

"Щом искат чудовища, ще получат чудовища!"

ВНИМАНИЕ!!!
ТАЗИ ГЛАВА НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА, ДЕЦА, ЧУВСТВИТЕЛНИ И ДРУГИ ОТ ТОЗИ ВИД!!!
АКО СТЕ ОТ ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ, ЗА ВАШЕ ДОБРО Е ДА ПРОПУСНЕТЕ ТАЗИ ГЛАВА!!!
ПРЕДУПРЕДЕНИ СТЕ!!!
Ако въпреки предупреждението продължите да четете, е на ваша отговорност!!!

През цялото време не бях на себе си. Чудех се какво да направя. Силите ми бяха изчезнали. Бях без сили, без надежда, без нищо. Какво мога да направя? Да избягам? А електрошокът? Може в тази каишка да няма само електрошок. Не можех да знам. Линейката пристигна в психодиспансера. Преди да сляза ми сложиха белезници на ръцете и въже на краката. Вече не можех дори да избягам.

-Слизай! - изкрещя един от охраната.

Изправих се и с малки стъпки се запътих към изхода на линейката. Със следващата крачка щях да съм извън нея. Вдигнах крака си, за да стъпя на земята. Усетих ръце по гърба си, които ме бутнаха, и паднах на земятата. Паднах в една кална локва. Така нареченият "екип", който ме отвлече, се смееше колкото се може повече.

-Вижте го! - смееха се и си говориха. - Жалко същество! Жалко чудовище! - подиграваха се. Бях си извадил главата от локвата, но реших, че ще е по-добре да я потопя пак. Това е на светлинни години по-хубаво, отколкото да слушам подигравките им. Вдигнаха ме до толкова, колкото да си изкарам главата от локвата и тялото ми да се издигне във въздуха. Влачеха ме, като ме държаха за двете ръце, които бяха разперени във въздуха като криле. Въобще не са се замисляли да се бавят. Вътре целият диспансер беше в бяло, с черни линии. Имаше телевизори, на които се повтаряше едно и също нещо. На екрана имаше една жена, с кестенява коса, вързана на кок, със кестеняви очи, червено червило, но не много ярко. Всякаш дават реклами и тази жена участва в тях. След като я слушах успях да чуя следното:

"Добре дошли, в нашия център за помощ на свръхите! Тук, ние лекуваме пациентите си! Предлагаме удобства, отговарящи на всички стандарти. Гарантираме Ви, че ще Ви бъде много приятно и забавно в нашия център! Нашата цел да е помогнем на свръхите дало овладеят силите си! Няма да Ви се случи нищо лошо тук!"

Много ми стана любопитно, откъде са разбрали как свръхите владеят силите си, за да помагат и как при положение, че всички по новините казват, че сме чудовища и видях как преди малко се държаха с мен, твърдят тук и сега, че всичко ще е наред? Има нещо гнило в тази работа. Влачеха ме до една стая, която приличаше като онези стаи, в които полицаите провеждат разпитите. Сложиха ме на стола така, всякаш хвърлят чувал с картофи и излязоха от стаята. След малко влезе една жена. Не беше същата като от видеото. Беше висока, със скулесто лице, сини очи, черна коса, носеше очила, беше с червена блуза и с черни панталони. Личеше си, че е млада. Седна срещу мен. Бях притеснен и нервен, но най-много бях уплашен.