Bad boy (Harry Styles)

Part 44: The Truth

Истината. Нещо, което всеки иска да знае, но и в същото време се страхува от нея, защото по този начин може да научи факт, който ще развали приятелска връзка, любовна връзка или...братска връзка. От толкова много време исках да знам какво се случва и никой не си правеше труда да изслуша въпросите ми и да ми обясни положението, в което се намирам, че вече дори свикнах с мисълта да не съм информирана..... Но сега когато успях да накарам Хари да ми каже, сякаш нервите ми се опъваха все повече и повече с всяка изминала секунда след като той ме изпрати в стаята му да се преоблека като последното, което ми каза беше, че ще излезем навън.

Без да се бавя нахлузих дънките си, с които бях преди три вечери когато беше партито на Зейн. Този панталон и широката тениска с паднало рамо бяха единствените мои дрехи, които имах да си облека. През тези няколко дни,Хари ми даваше негови, защото моите не бяха толкова удобни колкото големите му тениски, които ми бяха като нощници.

- Имаш точно три секунди преди да се кача и да те изкарам от стаята ми.

Глас се провикна от долния етаж. Знаех, че е на къдрокоското, защото нямаше, чий друг да е, а и неговия бих го познала навсякъде. С досата изръмжах и простенах едновременно достатъчно силно, че да ме чуе. Отговор не последва, а само смях и звука от скърцането на стол, придружено от силно тупване и след това думи, които бяха прекалено нечисти, за да ги изрека.

Сърцето ми прескочи удар при картините на наранен Хари, минали през главата ми. Но, разбира се, ми трябваше миг, за да усъзная, че трябва да направя нещо затова преметнах широката дреха върху горната част от тялото си и побягнах към все още псуващия зеленоочко.

В същото време, в което погледа ми хвана къдравата глава на Хари, зениците ми се разшириха и от прикованото ми внимание забравих за забързаното ми дишане понеже до преди малко тичах по стълбите.

- Майка ти шибана - изсъска през зъби, а ченето му се стегна.

Без да ме забелязва Хари извъртя глава назад, сякаш търсейки нещо или някого, но когато осъзна, че няма никого напрегнатото му от удара със земята тяло се отпусна, а лявата му голяма длан приглади меките му къдрици назад, задържайки се за малко повече време там докато горните му клепачи се срещнаха с долните сякаш сам се успокояваше.

Дългите му крака се сгънаха от изпънатото си положение и сега единственото, което оставаше да направи, за да е отново стъпил на тях беше да се подпре на стола, от който от своя страна до преди секунди се строполи на земята. С помощта да дясната си татуирана ръка се хвана здраво за стола и се отласка нагоре. Мускулите и вените изпъкваха под кожата му, карайки ме да прехапя устни едва въздържайки се да не отида и да прекарам пръсти през тях докато са като сега стегнати.