- Хайде - Хари грабна китката ми и ме понесе напред.
Буквално летях във въздуха докато с дългите си крака правеше огромни и бързи крачки. А аз за сметка на това нямаше нужда да използвам своите, защото те едвам достигаха земята.
- Хари, ако може, я искам здрава на партито ми - до нас стигна гласът на Зейн, който от своя страна се провикваше, за да го чуем.
Къдревото момче не забави темпото дори и малко, а само вдигна свободната си ръка високо като сви всички пръсти освен средния и мазната усмивка се слизаше от лицето му.
- Забавлявайте се - извика Елинор с всички сили когато почти бяхме до колата му и забави темпото си.
***
Ауч! Мамка му! Тези клони и камъни и...По Дяволите. Къде, да ме вземат мътните сме? Какви са тея гори? Къде ме замъкна Стайлс?
- Хари, къде сме? - попитах докато се опитвах да не се препъна в един голям камък.
На Хари изглежда нито гадните клони, които ти се забиваха навсякъде, нито бодлите, нито нищо не му пречеше. Сякаш дори не ги забелязваше. А аз постоянно се препъвах и трябваше да се обръща назад и да ме проверява.
- Още малко остана - извъртя главата си към мен с малка усмивчица на устните му.
- Дано това да си заслужава - тихо измърморих.
- Обещавам ти, че няма да съжаляваш.
"Дано" си помислих. Очите ми се насочиха нагоре към пролетното слънце и гледах как листата по дърветата леко се полюшваха от вятъра. Е, добре де, не беше толкова зле, но само ако игнорирам малката пътечка, по която минавахме и болката в десния ми глезен, която се усилваше с всяко стъпване накриво.
- Добре ли си?
- Просто перфект...- не можах да довърша, защото пръстите на крака ми се озоваха под един издаден нагоре корен, който ме накара да залитна напред.
Гадно чувство се намести в стомахът ми докато падах надолу към студената земя. Но ударът така и не последва. Трябваше ми секунда, за да осъзная, че нищо не се случва. Отворих объркано очи, за да видя, че съм на около метър от пръстта по тясната пътечка.
- Ах, Кат, какво щеше да правиш без мен? - горещ дъх се разнесе по бузата ми като тих смях достигна до ушите ми.
YOU ARE READING
Bad boy (Harry Styles)
Romance- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.