Bad boy (Harry Styles)

Part 4: I will do it!

 Отворих рязко вратата и после силно я затръшнах. Не беше нарочно, просто бързах да изляза от тази къща, за да се отърва от неприятната си компания. Дотичах до стълбите като се препънах поне три пъти, но това не е важно. Последните четири стъпала ги прескочих. Минах покрай зомбираните и отворих вратата. Когато установих, че наистина е Лиам, широка усмивка се изписа на лицето ми.

- Лиаааааааам - извиках и се хвърлих на врата му. Добре, че е якичък, защото едва не го съборих на земята.

- Хей, Кат ще тръгваме ли? - отскубна се от мен и ме огледа от горе до долу - Изглеждаш невероятно - моментално се изчервих. Винаги става така когато ми направят комплимент.

- Само да си взема обувките - за пореден път се изкачих по стълбите. Стигнах до дестинацията си и влязох. Добре, сега трябва да ги намеря в тази кочина. Все едно тук е имало ураган, а после са минали и стадо бизони. Защо все на мен ми се налага да ровя или да търся?

Слава Богу, най-сетне ги намерих. Черните токове с 15 сантиметрово токче. Обух ги и се дотътрих до долу.

- Хайде - подканих Лиам и в същото време забелязах студения поглед на Хари върху тялото си. Моментално ме побиха горещи тръпки. В мен се зароди странно чувство, което не съм усещала до сега. Чувство на безтегловност, все едно сме само ние на света. Не сме осъзнали, че се гледаме докато Лиам не разклати ръка пред лицето ми. Подскочих леко стресната от тези негови действия.

Момчето излезе от къщата, а аз го следвах до колата му. Отвори ми вратата като истински джентълмен и в отговор получи срамежлива усмивка. Той се намести на шофьорското място и потеглихме. Мълчанието по пътя ме убиваше. Не, не беше неловко, просто беше скучно. Купона се чуваше още през няколко преки. Нощта се очакваше да е интересна. Не знам защо, но чак сега разгледах с какво е облечен Лиам. Беше с бяла тениска, а върху нея с карирана риза. Надолу беше със сини дънки, които добре очертаваха краката му. Оказа се,че докато съм го оглеждала, той е паркирал. Слязохме и се насочихме към къщата.

- Заповядайте - още от вратата ни посрещна един от домакините Конър Белс. Отстъпи на страна, за да можем да влезем. Той е добро момче, защо му е да прави партита? Кой знае, сигурно иска да стане популярен. 

Имаше наистина много хора. Едни бяха в басейна, други на дансинга, а трети или се натискаха по диваните пред всички или бяха горе и Бог знае какво правеха. Никога не съм била горе в някоя стая с момче и сещате се какво да правим. От мислите ми ме изкара рязкото отваряне на вратата и не само аз се обърнах да видя какво се случва, а почти всички. Оказа се, че това са Ема, Найл, Зейн, Луи и разбира се Хари.

- Кой иска да играем на истина или предизвикателство? - извика Савана. Тя е кралицата на гимназията. Няма начин да играя. Не, не и не. Мразя тази игра. Кое и е хубавото, натискаш се с някого или пък се целуваш и подобни.

-  Аз не играя - май  само аз отказах, но не ме интересува.

- Хайде де - помоли ми се Ема. Чак на колене ми падна. Не само не и кучешката муцунка.

- Добре де, но само малко - след това около 10 човека се наредихме в кръг. Минаха почти всички. Помислих си, че съм изкарала късмет и няма да се падна, но Бог ме мрази и иска да съм винаги прецакана.

- Катрин искам да седнеш в скута на Хари и да се целувате с език 15 секунди - направи пауза - докато се търкаш в него - очите ми се разшириха. Няма начин да ме накарат да направя това. За жалост само аз се стреснах. Хари само се подсмихваше.

- Савана, нали знаеш, че тя няма смелостта да го направи - изказа се Хари. До някъде е прав, но стига вече, ще го направя. Бавно се изправих и се запътих към къдрокоското, с което не изненадах само себе си, ами всички и най-много Хари. Мамка му, ще умра.