Bad boy (Harry Styles)

Part 35: Come with me.

 Пук. Пук. Пук. 

 - Елинор, за Бога, спри - заповядах като хванах ръцете й, които до преди малко пукаше.

Тя от своя страна се обърна към прозореца в колата и затвори очи.

 - Нервно ми е...не ми се ходи на училище - дланта й се озова пред лицето й докато се прозяваше.

 - Хаха, прецакани - изчуролика Стефан от предната седалка.

 - Млъкни - и двете с Ел извикахме без да се осъзнаваме едновременно. 

Смехът на Стеф се разнесе из колата докато ние отзад се мръщехме на детското му поведение.

 Той има късмет, защото вече е завършил, но сега пък трябва да се занимава с гимназистки като нас. А ние не сме от най-послушните. И под "нас" имам предвид мен, Ел и Маги, защото още преди да се преместят тук той винаги е бил по-голям брат и на червенокоската.

 - О, и преди да слезете...Кати, ако някой дори докосне с пръст теб или Ели ще му изтръгна гръкляна, разбра ли? - докато говореше провеси глава през прозореца, защото ние стояхме отвън. Посочи строго първо мен после сестра си, след което се усмихна сладко.

 Извъртях очи и без да чакам втора възможност хванах китката на другото момиче и я изтръгнах от земята. 

 - Нали знаеш, че няма от какво да се притесняваш. Все пак днес само се записваш, а от утре започваш.

 - Е, да, но... - започна, но аз спрях на едно място и това я накара да замълчи.

 За момент погледа ми шареше из двора на училище и не можех да повярвам колко е зловещо тук преди часовете когато няма хора. Извикаха ни днес по-рано само нас двете, за да дадат на Елинор програмата й, разписание на часовете и така нататък. Освен това най-хубавата част беше, че аз ще я развеждам из сградата и съм освободена от първите 3 часа. 

 - Сега какво?

 - Сега, мила моя, ще се срещнеш с директора на Ада - задърпах я към входа без да мисля за нищо друго освен да приключим тук и после да се разходим.

***

 - Това беше - направи пауза като през това време издиша бързо въздух с повдигнати изненадано вежди - Дори не знам как да го опиша.

 Без да отговарям само поклатих глава. На лицата ни имаше едни и същи изражения, което отстрани сигурно е смехотворно, но за нас не беше.