Bad boy (Harry Styles)

Part 32: I like you.

Със стон се обърнах на другата страна като обвих ръцете и краката си около няколко възглавници на леглото ми. 

След като се прибрах днес от училище бях много изморена за това реших да поспя. Още не се бях преоблякла дори, но имах чувсвото, че главата ми ще се пръсне и краката ми ще се пречупят докато седя права и имам усещането, че госпожата по физическо мрази целия свят. Тя е нещо като в непрекъснат предменструален синдром, въпреки че прилича мъж. Но това, разбира се, е отделен въпрос.

 Внимателно поставих и главата си върху топлите възглавници. Днес са доста топли. Сигурно са се нагряли от слънцето. Друго, което ми направи впечатление е, че миришеха на парфюм или по-точно мъжки одеколон. До колкото помня не съм ги парфюмирала, но може Стефан да е бил. Той и неговата мания да омирисва всичко на себе си. Като лъв е. Е, в добрия смисъл.

 - Ъм...Ако може...само не ме лигави - глас проговори с нотка развеселеност.

 Очите ми бавно се отвориха на половина, за да видя какво е решило да ме притеснява. Ако е Елинор ще я убия, но не звучеше като нея и далеч не беше тя.

 Писък излезе между устните ми заедно със зениците ми, които се разшириха тройно. Не чаках дълго докато се осъзная и оставих краката ми да ме отведат на края на леглото, но изглежда не прецених разстоянието и се озовах на земята. Заля ме студена вълна заради адреналина. Не винаги става така, но този път явно доста съм се стреснала.

 - Не знаех, че съм толкова страшен - това чух докато бях долу.

 Буквално скочих без да мисля за болката в лявото си коляно. 

 - Кога?...Как?...Защо? - не можах да продължа с въпросите си, защото бях прекъсната от смях.

 Погледнах го недоумяващо с притворени устни, за да попитам още неща, но бързо ги затворих. Очите ми сканираха момчето. Той беше застанал по дължината на леглото и татуираните му ръце бяха подпряли главата му като пръстите бяха преплетени на тила му. О, и да не забравя десния му крак беше върху левия. Зелените му очи бяха приковани в моите, въпреки, че аз не гледах неговите. 

 Сега забелязах, че не носи черна тениска, като всеки път, а тъмно синя, но все пак тесните дънки, които подчертаваха дългите му крака, бяха черни.

 - Ти...да не би да ме оглеждаш? - Хари попита като ехидната усмивка си намери място на лицето му.